За „Хлебарката“ на Иън Макюън

Представете си, че четете „Преображението“ на Кафка, само че преобърнато.

Признавам си, че не съм голяма почитателка както на английския хумор, така и на Иън Макюън, но тази книжка ми достави искрено удоволствие. Може би защото е различна от последните досега романи на продуктивния английски творец или защото хуморът в нея е твърде интелектуален, за да бъде просто „английски“. Освен това е кратичка, събрана, с елементи на политически репортаж и може да бъде прочетена наведнъж, още преди да се разпилее вниманието на този, който чете.

Представете си „Преображението“ на Кафка, само че преобърнато. Не човек се превръща в някакво насекомо, а една хлебарка – в човек. При това не в какъвто и да било човек, а в министър-председател на голяма държава. Последствията от подобно преображение за модерниста Кафка можеха да бъдат единствено лични; век по-късно те вече стават международен проблем. Известна е съпротивата (по-скоро като интимно преживяване, отколкото като действие в публичното пространство), която британската интелигенция изпитва към безумието, наречено Брекзит. Никой обаче не е огласявал съпротивата с такава интелектуална хапливост, с каквато го прави Макюън в текст от стотина страници, който може да бъде наречен и политически роман, и социална сатира, та дори и памфлет. Най-добре всичко това едновременно, тъй като жанровите граници няма да ни бъдат от помощ. Прочитът на книгата има нужда от интелектуално усилие, но в същото време е достатъчно лесен в контекста на щедро коментираните до неотдавна събития. Освен това пътят е вече прокаран с една сатирична дистопия на Джордж Оруел, която също използва алегоричната аналогия между животни и хора.

Удоволствието от прочита на „Хлебарката“ разчита в значителна степен именно на интелектуалното усилие да се разгадае закодираното послание. Разбира се, Макюън е много опитен автор и непрекъснато подава „бонуси“ на своя читател. Сред най-забавните е сюжетната линия с американския президент Арчи Тъпър. (Остроумен е също така паралелът на Социалната мрежа с „феромонното подсъзнание“, което притежават някои видове насекоми.) Ефектът не оставя съмнение, че съществува някаква близка, може би „феромонна“ връзка между двамата политици, които така ловко манипулират наивния homo sapiens. 

Английският читател би открил много паралели между измислените обстоятелства, сред които протича разказът, и неговата реална действителност. (Същото се отнася и за героите. Лесно се вижда как сюжетът превръща колебливата Тереза Мей в решителния Борис Джонсън.) Но пък там, където знанията не стигат, всеки друг читател може да попълни празнината със собственото си въображение. Що се отнася до българския читател, той пък получава и един специален бонус: за българско присъствие се говори в едно малко кътче на разказа. При това сме получили превода с изключителна скорост, тъй като английската поява на романа се случи едва през октомври миналата година. Преводът на Иглика Василева е както винаги точен и компетентен, в този случай – с подобаваща доза остроумие и въображение заради големия брой алюзии, смислови и словесни игри.

Глобалната пандемия, чийто край още не виждаме, засенчи събитията около европейския Брекзит; поне от два месеца не съм чула нищо по този толкова популярен по-рано въпрос. Иън Макюън също не е публикувал нова книга. Дали пък не е зает да трупа впечатления и до обмисля новия най-актуален сюжет? Финалът на „Хлебарката“ във всеки случай подсказва, че умът му е зает не просто с един – макар и голям, макар и важен – проблем, а с Проблема за човешкото оцеляване.  

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт