„Ти го каза“: поглед от другата страна

Кони Палмен, най-известната холандска писателка днес, ни запознава с историята на Тед Хюз и Силвия Плат.

Родената през 1955 г. Кони Палмен е най-известната холандска писателка днес. Славата я спохожда на 35-годишна възраст, когато дебютният й роман "Законите“ само за няколко дни се превръща в бестселър. Така е и с втория й роман, "Приятелството“, пет години по-късно. Ранната слава обаче може да бъде нож с две остриета. Тя носи много пари, но заедно с това отегчава истинския творец, кара го да експериментира, понякога в странни за публиката посоки. Следващите няколко романа на Кони Палмен: "Наследството“, "И. М.“, "Луцифер“, получават противоречиви оценки – тяхната авторка не се е поколебала да засегне негласно табуирани теми, да превърне в литература своя интимен опит, да подразни установени възгледи и представи… Отгоре на всичко, участва в толкова шумни рекламни кампании на всяка своя книга, че започват да я сравняват с Мадона. На този фон през 2015 г. се появява "Ти го каза“, роман, който отново е приветстван единодушно, хвален единогласно и получава важната холандска награда Либрис.

Какво прави Кони Палмен всепризната отново? Ако си отговорим на този въпрос, ще направим стъпка напред към отговора на друг и по-важен въпрос: какво се очаква от литературата днес?

На първо място – темата. Не измислена, не въобразена, макар и с голям размах на фантазията, а реална, исторически документирана, многократно интерпретирана и въпреки това – загадъчна, с дълбочина, която продължава да мами. Героите в нея са двама от най-известните поети на 20 век. Тед Хюз: изящен лирик, сдържан и благородно дистанциран от кухнята на интимния опит британски поет, лауреат на Обединеното кралство от 1984 г., и Силвия Плат: невротично-темпераментна млада американка с неподражаемо чувство за лична свобода, превърнала се в икона на радикалния феминизъм след нейното самоубийство през 1963, на 30-годишна възраст. Дори най-общото описание на тези двама герои вече предполага сблъсъка, който малко по-рано или малко по-късно (в нашия случай за три години) ще се роди от техния брак.

На второ място – начинът на разказване. Кони Палмен е вложила труд и време, за да проучи всяко късче информация, всеки документ, останал от историята на Тед Хюз и Силвия Плат. Канавата на нейния разказ е достоверна и проверена. Това, което увлича читателя повече от всичко измислено, е историческата истина: точността на фактите, детайлите в описанията, реалистичният психологизъм, с който са портретирани всички герои – и главни, и второстепенни. Що се отнася до майсторството на писателката, и то е тук, в най-добрата му форма. Силата му е тъкмо в това: да стопява границата между житейския факт и художественото изображение. Читателят бързо престава да се вълнува къде точно минава тази граница и започва да възприема разказа едновременно с доверие и наслада, като един цялостен, убедителен и затова достоверно звучащ исторически документ.

На трето място – новаторството на подхода. До този момент широката публика винаги е била на страната на Силвия Плат, разбирана като жертва на мъжкото лекомислие и половото неравенство в нашия свят. Веднага след нейното самоубийство на 11 февруари 1963 животът на съпруга й (с когото са били разделени, но не и разведени в онзи момент) се превръща в несекващ дългогодишен кошмар. Обвиняван е в психическо и физическо насилие над съпругата си, изправен е на съдебен процес, творби на Силвия Плат влизат във всички антологии на женското освободително движение и в тях Хюз неизменно персонифицира омразния поробител-мъж; поетесата Робин Морган открито го обвинява в убийството на своята съпруга и т.н. Гласовете в защита на Хюз винаги остават на втори план, приглушени до нечуваемост. Самият поет мълчи в продължение на десетилетия – почти до смъртта си през 1998 година. И до ден-днешен има само една негова биография срещу множество биографични книги за Силвия Плат.

Кони Палмен избира да говори с неговия глас – буквално, защото повествованието се води от първо лице, и емоционално, защото всичко е разказано отвътре на неговото психическо преживяване. Резултатът е толкова "истински“, толкова убедителен, че читателят отново забравя за границата между литература и биографичен факт: той чете душата на Хюз с гласа на Кони Палмен и вярва в истинността на това, което чете.

И на четвърто място – философската концепция на романа. Заглавието на книгата никак не е случайно, макар че не се разбираясно от пръв поглед. То е цитат от Новия Завет и препраща към онзи въпрос, който задава Юда, след като Исус е казал пред учениците си, че един от тях ще го предаде: "Да не би да съм аз, Рави?“. "Ти го каза“, отвръща Исус. Тук би трябвало да си спомним, че Кони Палмен е завършила холандска филология и философия в университета на Амстердам, почитателка е на постмодерни философи като Фуко и Дерида. От тях свиква да мисли, че личната идентичност не е нещо постоянно и монолитно, тя е процес и се придобива чрез връзките на индивида с другите хора, чрез влиянията, които търпи от своята околна среда. Най-кратката дефиниция на нейната концепция в "Ти го каза“ може да се изрази така: "Човек е това, което е за някого друг. Личната вина е споделена отговорност; търсейки себе си, човек влияе на другите и се влияе от тях; "личното“ преживяване винаги има (поне) две страни. 

В крайна сметка, съчетанието на тези четири особености ни помага да разберем, че съвременният читател търси в литературата нещо повече от измислица: умело поднесена "истина“, увлекателни факти от действителността. За него (и все повече напоследък) действителността е станала по-изобретателна и напрегната от всяка измислица.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт