„Внезапно зародилата се любов се лекува най-продължително.“

„Характери” на Жан дьо Лабрюйер ни предлага нужната доза делнична мъдрост.

Agathe Sorlet

По време на пандемия едно от малкото неща, които ни остават, е това да се вгледаме в себе си, да помислим за миналото и да отправим поглед към бъдещето. Което все някога ще дойде. Ще се появи такова, каквото сме си го представяли, а дори и по-хубаво.

Препоръчваме ви да пътувате в себе си и в околните с “Характери” на Жан дьо Лабрюйер - последната значима творба на френския XVII век, наричан век на моралистите. Предлагаме ви избрани афоризми, които днес със сигурност могат да ни накарат да се замислим кои сме и кого допускаме до себе си.

Удоволствието да критикуваме ни отнема удоволствието да усетим много красиви неща.

Ако изхождаме от красотата, младостта, гордостта и надменността на тази жена, няма съмнение, че само един герой може някога да я заплени. А нейният избор е направен: това е малък изрод, лишен от всякакви духовни качества.

Внезапно зародилата се любов се лекува най-продължително.

Този, който обичайки, иска да обича милион пъти повече, отстъпва в любовта само на онзи, който обича повече, отколкото иска.

Достатъчно е само да бъдем заедно с хората, които обичаме; няма значение дали още мечтаем да разговаряме с тях или не, дали ще мислим за тях, или за други неща, важното е да сме с тях.

Началото на любовта и нейното угасване се чувстват по опасенията да не останем самотни.

Да съжаляваш, че обичаш един човек, е истинско щастие в сравнение с това а живееш с някого, когото ненавиждаш.

Ако човек е правил добро на хора, които е обичал, каквото и да се случи след това, той не трябва да съжалява за извършеното благодеяние.

Приятно е да срещнеш погледа на човек, на когото току-що си помогнал.

Ако сме направили много, за да спечелим някои хора, а все не успяваме, остава ни едно последно средство - да не правим нищо повече.

Този, който може да чака желаното щастие, никога не се отчайва, ако то не идва; обратното, който нетърпеливо иска нещо, се измъчва прекалено много, за да бъде достатъчно възнаграден с успеха.

Има хора, които така пламенно и решително жадуват за нещо, че в страха си да не го пропуснат, правят така, че всичко ги отдалечава от него.

Най-силните желания никога не се сбъдват, ако пък се сбъднат, то не е нито при обстоятелствата, нито в момента, когато биха доставили най-голяма радост.

Нека се смеем преди да сме дочакали щастието, защото рикуваме да умрем, без да сме се смели.

Трябва да знаем, че както сега въздишаме по цъфтящата младост, която е отминалаа и няма никога да се върне, така, когато грохнем, ще съжаляваме за зрялата възраст, в която сме все още и която не ценим достатъчно.

Половината откровеност е опасна; в повечето случаи трябва или да кажеш, или да скриеш всичко. Споделящият е надхвърлил границите на доверчивостта си, ако смята, че трябва да премълчи дадено обстоятелство.

Да отхвърляш безогледно всички хвалби, е признак на дивотия; човек трябва да приема тези, които са отправени от почтени хора и които искрено изтъкват онова у нас, което заслужава похвала.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт