Юлия Кръстева и съпругът ѝ Филип Солерс

Вече ви представихме откъс от книгата "Пътувам в себе си. Спомени" в превод от френски на Красимир Кавалджиев (ИК "Koлибри"). Този път подбрахме един по-интимен и любопитен пасаж, в който Юлия Кръстева разкрива детайли около връзката си с Филип Солерс, първите срещи, новите форми на еротиката и още:

Самюел Док: Да поговорим за Филип Солерс. Живеете с него от няколко десетилетия и вашата двойка очарова медиите, но вие съумяхте да запазите интимността на личния си живот, като, без да искате, разпалихте любопитството на публиката. Той силно присъства в романите ви, но е отразен в различни герои. Можете ли да ни опишете първата ви среща? Как се изгради тази връзка?

Юлия Кръстева: Този житейски път, който искате да възстановя, от идването ми във Франция насам, драги Самюел, никога не би могъл да се осъществи и да бъде такъв, какъвто е, ако не бях приета и придружавана от Филип. Като убеден феминист вие акцентирахте върху моите усилия, ала подминахте неговата основна роля. Както казах, Жерар Женет и Ролан Барт веднага ми споменаха за този млад писател, създал новия Нов роман, но минаха няколко месеца, докато се свържа с "прословутата особа“. Твърде дълъг период, защото стипендията ми беше отпусната само за девет месеца изследователска работа във Франция! Името му нищо не ми говореше, а имаше и толкова неща за правене и гледане в Париж! Животът ми протичаше между булевард "Сен Мишел“, стаята ми на Авеню де Гоблен, близо до Шабтай и Нели, и Националната библиотека на улица "Ришельо“, където се бях впуснала по следите на "Малкият Жан дьо Сентре“ по съвета на Арагон, спомняте си... И така, прочитам в списание "Кларте“ интервю с Филип Солерс, придружено със снимка. Бурбонски профил ала маркиз Дьо Сад, много красив, съблазнителен. Днес е невъзможно да открия тази поразителна снимка. Освен това Солерс изразяваше идеи, които ми напомняха за идеите на руските футуристи и на френските сюрреалисти, но с нов философски, очарователен апломб. Накратко, той казваше, че е невъзможно да се промени каквото и да било, ако не се промени езикът и разбира се, романът.

Писах му, за да поискам среща с него. Отговори доста бързо, предлагайки ми да се срещнем след великденската ваканция. И така, в уречения ден се отправям към издателство "Сьой“, качвам се по витата стълба, той ме чака в кабинета си. Обяснявам му с какво се занимавам, споменавам Бахтин, двамата дълго разговаряме и отиваме да вечеряме заедно. Изпращайки ме до метрото, чаровният съблазнител се опитва да ме целуне! "Ама, господине!“, отблъсквам го аз. Той изобщо не очакваше!

 С. Д.: После се поддадохте!

Ю. Кр.: Вярно е, след като се съпротивлявах известно време! Филип Солерс ме попита с какво искам да се занимавам във Франция. Отвърнах му, перифразирайки думите на Маркс за пролетариата, че нямам какво да губя освен оковите си. Този паралел силно го заинтригува. По онова време не бяха много младите независими интелектуалки, нито "лесни“, нито "задръстени“. Още повече от Източна Европа.

С. Д.: Той от самото начало ли ви говореше на "ти“?

Ю. Кр.: О, не, понеже те не си говореха на "ти“ в "Тел кел“. Въпросът ви е добър, защото дълго си говорихме на "вие“. Филип ми заговори на "ти“, когато си тръгнахме от остров Ре след първата ни почивка заедно. Интимността се оказваше неизбежна, окончателна.

С. Д.: Някои пасажи в романите ви са поразително еротични! 

Ю. Кр.: Често казвам (казали сме го и в "За брака като едно от изящните изкуства“), че "любовта може да се изрази само с метафори“. Обясненията, признанията, оплакванията, възхвалите не действат на тази запалителна субстанция. В опитите си да се приближат до нея хората са измислили литературните фигури и жанрове, музиката, изкуствата. Други предпочитат духовността, пътя на душата към Бог, чиято комедия Данте е сублимирал като ад, чистилище и рай. Когато, потапяйки се в детското бърборене с Давид и преживявайки на френски език детството си на психоаналитичната кушетка, моето превъплъщение във френския език ми се стори достатъчно осезаемо, аз на свой ред се опитах да обговоря любовта чрез романа. По принцип срещата на двете ни чуждости – аз, българската студентка от София с моето непокорно, православно семейство, и той, младият писател от католическата буржоазия на Бордо, превърнал се в любимец на квартала "Сен Жермен де Пре“ – нямаше никакъв шанс да прерасне в нещо трайно. Но незабавното привличане, хармонията на кожите, на устните, на половите органи щеше да направи телата неразделни, защото интелектуалното разбирателство се възцари и продължава да съществува, обновявайки се. Единствен романът може да се докосне до тази алхимия. Филип присъства в "Самураите“ чрез образа на Ерве дьо Монлор, наречен Сентьой. Вмъкнах някои негови черти, прелести или ярости, тревоги и прочити и в повечето сборни персонажи, любовници на главната героиня или на повествователката от другите ми романи. До Тео Пасман – космолога, който живее на небето, във "Вълшебният часовник“. В моите така наречени философски романи имат място възбудата, еротичните игри, удоволствието на мъжа и жената – прав сте. 

 

С. Д.: Солерс вече беше публикувал два романа, посветени на две жени, с които е преживял бурни любовни истории... Знаехте ли това?

Ю. Кр.: Всеки го знаеше! Когато влязох в живота му, неговият опит беше несравнимо по-богат от моя. Аз бях познала повече сантименталния възторг, отколкото еротиката, възпирана от моето конвенционално възпитание. Филип ми помогна да преоткрия своето тяло, неговото, сливането и разделянето, мощта на живота и на празнотата. А това не е малко.

Без да изпитвам никаква вина, се чувствах успокоена още от първите ни оргазми. Сила ми даде не толкова бракът – той се налагаше, за да не бъда "незаконно пребиваваща“. Не, аз се оставях на това сексуално изразходване с детинска, дори, бих казала, с животинска невинност и с усещането за абсолютно братство, защото ние споделяхме още от самото начало едно интелектуално съпричастие.  

откъс Юлия Кръстева книга