„Чуйте как отвъд фабричния шум на паниката ви птиците пеят отново.“

‘Daydreamer’, Günseli Sepici (2017) http://gunseli.tumblr.com/

Превод: Паулина Мичева

Да, има страх.

Да, има изолация.

Да, има презапасяване.

Да, има дори смърт.

Но…

Казват, че в Ухан след толкова години с оглушителен градски шум

отново можете да чуете птиците.

Казват, че само след няколко седмици спокойствие

небето вече не е закрито от смог,

а е синьо, зелено и ясно.

Казват, че по улиците на Асизи

хората пеят от балконите си над пустите площади

и държат прозорците си отворени,

за да могат онези, които са сами,

да чуват звуците 

от живота на другите семейства около себе си.

Казват, че хотел в западна Ирландия

приготвя храна и я доставя безплатно на хората.

Днес млада жена, която познавам,

раздаваше из квартала листчета с номера си,

за да имат възрастните на кого да звъннат при нужда.

Днес църкви, синагоги, джамии и храмове

се подготвят да посрещнат и подслонят

бездомните, болните и угрижените.

Навсякъде по света хората забавят крачка и се замислят.

Навсякъде по света хората вече гледат съседите си с други очи.

Навсякъде по света хората отварят сетивата си 

за една съвсем нова реалност.

За това колко големи сме всъщност.

За това колко малко неща контролираме.

За това кое е истински значимото.

За Любовта.

И ние се молим и помним, че

да, има страх,

но не е нужно да има омраза.

Да, има изолация.

но не е нужно да има самота.

Да, има презапасяване,

но не е нужно да бъде самоцелно.

Да, има болест,

но не е нужно и душата ни да се разболява.

Да, има дори смърт,

но любовта винаги може да се възроди.

Пробудете се и направете избор за живота си –

за живота, който искате да имате сега.

Днес трябва да спрете. И да дишате.

Чуйте как отвъд фабричния шум на паниката ви

птиците пеят отново.

Небето се прочиства.

Пролетта идва.

И ние винаги сме обградени от Любов.

Отворете прозорците на душата си

и макар да не можете да докоснете ръцете на другия

през пустия площад …

Пейте!