Разцветът на хлебарките, или гражданската позиция на Иън Макюън

Искрящата политическа сатира „Хлебарката“ излезе у нас навръх Брекзит

"Борис Джонсън осъществи най-безсмислената и мазохистична амбиция в историята на страната ни. Вълшебният прах на популизма замъгли разума на част от британците и им предвеща неясно бъдеще. Мир, отворени граници, неприкосновеност на индивидуалните права, толерантност вече са понятия със съмнителен смисъл. Как така въпрос с дългосрочни културни, икономически и конституционни последици беше решен на първо гласуване, без изискване за свръхмнозинство?“ 

Думите са на големия британски писател, интелектуалец и изследовател на човешкото поведение Иън Макюън, който никога не е крил гражданската си чувствителност. У нас са издадени повечето му романи, а злободневната новела "Хлебарката“, осмиваща консервативната британска политика, излезе в навечерието на Брекзит. Авторът залага на символичната метаморфоза на хлебарки в човешки същества, но директната асоциация с Грегор Замза на Кафка  е малко подвеждаща, защото приликите се изчерпват със заветното начало на новелата: "ТАЗИ СУТРИН ДЖИМ САМС, умен, но не и прозорлив, се събуди от неспокойните си сънища, за да открие, че се е преобразил в гигантско същество.“ Тоест Самс не е човек, превърнат в насекомо, а хлебарка, обсебила тялото на премиера на Обединеното кралство. (Стаята, в която се събужда, е на "Даунинг“ 10). Сравнението на политически опоненти с хлебарки е находчива и крайно язвителна хрумка, но Макюън може да си го позволи: най-вероятно Джим Самс преди метаморфозата е Тереза Мей, а Джим Самс след нея е Борис Джонсън. В тази паралелна вселена еквивалентът на Брекзит е т.нар. теория за реверсализма, съгласно която паричните потоци са "обърнати“ – работниците плащат на своите работодатели, затова пък колкото повече пазаруват в магазина, толкова повече пари получават. Спестяванията са забранени със закон. За да наложат новата икономическа логика, реверсалистите са готови да потушат всякакви брожения и провеждат референдум с обещание за просперитет на нацията…

"Нищо не действаше по-освобождаващо от една добре навързана поредица лъжи. А, значи затова хората ставаха писатели.“

На 1 февруари "Гардиан“ публикува статия на Иън Макюън, в която той изброява средствата, използвани от рупорите на Брекзит за разпространение на "вълшебния прах“, както нарича вируса на популизма. Защо толкова много британци не бяха наясно с предимствата на членството в ЕС? Отговорът е прост: защото официално никога не са полагани усилия да бъдат информирани. Факт е, че британската избирателна система в същността си е недемократична. Камарата на лордовете, създадена преди седем столетия, е анахронизъм. Тя не може да приема закони, може само да променя законодателни текстове. Привържениците на идеята членовете на горната камара на британския парламент да бъдат избирани, изтъкват факта, че единствено африканската държава Лесото има парламентарна система като британската. Европейските институции практически отразяват функционирането на институциите на демократичните нации: избираем парламент и бюрокрация, която никой не избира. Уестминстър има камара от неизбираеми парламентаристи. Но дори избираемата камара се основава на архаична и непредставителна система, позволила на правителството да лансира и осъществи идеята Брекзит. Ето извадка от наблюденията на писателя по темата:

"Понесохме досадното съучастничество между правителството и опозицията. Джереми Корбин отвори вратата за изход от Европа, за да мине Борис Джонсън. Какво научихме в слепотата си? Че продължителният парламентарен хаос произтича от неправилно поставения въпрос "да-не“, на който имаше множество отговори; че всяка форма на напускане на ЕС ще доведе до свиване на икономиката; че сами предизвикваме вътрешно разделение - млади срещу стари, градове срещу провинция, завършили срещу преждевременно напускащи училище, Шотландия и Северна Ирландия срещу Англия и Уелс; че всички минали, настоящи и бъдещи международни търговски сделки или договори са компромис със суверенитета, какъвто са подписът ни в Парижките споразумения и членството ни в НАТО, и че следователно "Ще си възвърнем контрола!“ е най-циничното обещание този политически сезон. В първите дни от кампанията за референдум стана ясно, че всичко е заради миграцията; но знаем, че именно Обединеното кралство, а не ЕС, разреши неограничена миграция от присъединяващите се страни преди изтичането на разрешените седем години; Обединеното кралство позволи на мигрантите от ЕС да останат повече от шест месеца без работа; Обединеното кралство успешно проведе кампания за разширяване на ЕС на изток; Обединеното кралство, а не ЕС позволи миграцията извън ЕС да продължи (и защо не?). Има много неща, които са исторически несправедливи от гледна точка на британската държава, но много малко от тази несправедливост произтича от ЕС. А задачата на кампанията Брекзит беше да убеди електората в обратното. 

На референдума те постигнаха 37% - достатъчно, за да предопределят колективната съдба поне на едно поколение. Да накараш достатъчно много хора да вярват, че източникът на всичките им неволи са някакви враждебни външни елементи, е най-старият трик в учебниците на популизма.

Поне всички можем да се съгласим, че ще бъдем малко по-бедни. Тереза ​​Мей така и не обеща, че Брекзит ще ни направи по-състоятелни. Тя дори не каза дали ще гласува за напускане на ЕС на втори референдум. Трябва да й признаем честността. За разлика от нея Борис Джонсън, представяйки визията си за периода след Брекзит пред парламента, обеща, че ще намали различията в богатството и възможностите между севера и юга на Обединеното кралство и че ще го превърне в дом на авангардни технологии. Пропусна единствено да спомене, че ЕС никога не е пречил на тези проекти… Що се отнася до позицията на САЩ, отидете на разходка в американския среден запад – в продължение на месец ще обикаляте през една монокултурна пустиня, без да видите диво цвете. В сегашния опасен свят, претъпкан от гръмогласни "силни хора“, ЕС беше нашата най-добра надежда за отворена, толерантна, свободна и мирна общност на нациите. Тези надежди вече са попарени, тъй като популистките движения обхванаха цяла Европа. Оттеглянето ни ще отслаби съпротивата спрямо ксенофобската тенденция. Урокът от историята на нашата страна през изминалите векове е ясен: вълненията в континентална Европа могат да доведат до кървави конфликти. Национализмът рядко е проект за мир. Той не се интересува от противодействието на измененията в климата и предпочита да остави тропическите гори и австралийските храсти да горят. Направете си пътешествие от Гърция до Швеция, от Португалия до Унгария. Оставете задграничния си паспорт. Какъв пъстър и богат набор от цивилизации – в храненето, нравите, архитектурата, езика, при това всяка национална държава гордо се различава от своите съседи. Тук няма нищо от мрачната търговска идентичност на континенталните САЩ. Няма и свидетелства, че тези държави се намират под ботуша на Брюксел. Припомнете си всичко, което сте чели за разрушителното, окаяно състояние на Европа през 1945 г. и си дайте сметка за изумителните икономически, политически и културни достижения: мир, отворени граници, относително благоденствие и насърчаване на правата на личността, толерантност и свобода на изразяване…

Всичко това вече е минало, засега силата е на страната на английския национализъм. Нищо че две трети от електората не гласува за напускане; нищо че повечето бизнес организации, синдикатите, селското стопанство, науката, финансите и изкуствата бяха против проекта Брекзит; нищо че три четвърти от депутатите гласуваха да останем. Нашите "представители“ пренебрегнаха очевидния обществен интерес.“

Статията на Макюън в "Гардиън“ е естествено продължение на остроумната политическа новела "Хлебарката“, която Финън О‘Тул, в рецензия от началото на октомври 2019 г., окачестви като комичен триумф. Достатъчно е да отбележим само, че заседанията на кабинета на Самс носят цялата строгост на сесия на Политбюро – една неуместна усмивка на министър може да му коства политическата кариера. За да се окопае във властта, героят прибягва към коварни способи като дискредитиране на непокорния министър на външните работи, да речем, или демонизиране на французите с цел прекратяване на дипломатическа криза. Защото "в труден момент като този страната се нуждае от стабилен враг.“ Не е пощаден и американският президент, който прави политика в Twitter ("От страната на свободните хора дадоха на Франция урок по въображаема свобода“). На въпрос на преводачката, която го пита защо разкъсва нацията на две, Самс дава твърди аргументи:

"Защото. Защото така искаме. Защото в това вярваме. Защото заявихме, че ще го направим. Защото хората казаха, че искат това. Защото сме спасителите. Защото. Това в крайна сметка беше единственият отговор: защото.“

Известен с непримиримостта си към всякакви форми на дискриминация, екстремизъм и ограничаване на човешките свободи, авторът на "Изкупление“ описва с болка една Англия, която никога вече няма да е същата. И за пореден път показва колко е важно интелектуалният елит на една страна да заявява открито своята гражданска позиция.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт