Елисавета Багряна, която обича самата любов

Избрана лирика на една от любимите български поетеси.

Голямата тема у Багряна, разбира се, е любовта и на нея са подчинени – от нея произтичат – всички останали теми: пътешествията, рискът, полетът, надмогването на гравитацията със или без "птица с моторно сърце“, самотата, споменът... Главният концепт на поетическото ѝ съзнание е, че влюбеният човек е извънположен спрямо света. Той е в едно необикновено и рядко състояние на "флуидност“ (вечност?), изключващо тук-и-сега: сезоните, дните и нощите, луната и слънцето, цветовете на хоризонта, приливите и отливите са не знак за време, а картинни маркери-разкрития – образи, визуализиращи преживяването. Дори жертвата е следствие на чувството: тя не се определя от това да бъдеш потърпевш и страдащ, а произтича от доброволното потискане/лишаване от егото си в името на любовта, от преотстъпването на себе си на любовта и постигането на едно вторично, но по-висше, свръхбитийно оличностяване.

Людмила Малинова-Димитрова и Людмил Димитров в откъса от предговора на “Аз обичам самата любов”

ВИК

Във тази стая – тясна, тъмна, ниска,
умирам от неизцерима рана,
че аз не съм възлюбена и близка,
ни чакана от някого, ни звана.

А искам само, само да обичам,
жадувам искроструйно, светло вино;
от всяка тъмна мисъл се отричам,
край всеки враг беззлобно ще отмина.

И искам щедро, волно да отдавам
това, що в мен гори, трепти и пее,
и в царски празненства да разлюлявам
над скъпи гости звънки полилеи. –

Че мойта младост, огненопламтяща,
и моята душа на чучулига,
и моето сърце животрептящо
като вихрушка над света ме вдигат.

ЛЮБОВ



Кой си ти, на моя път застанал,
моя сън от клепките прогонил,
моя смях от устните откъснал?
И магия някаква ли стана? –
Виждам те на старите икони,
чувам те в съня си нощем късно:
гледаш ме с очи на похитител,
а в гласа ти всеки звук ме гали.
Кой си ти, в духа ми смут запалил,
Мефистотел ли, или Кръстител?

А сърцето мое доверчиво
пее – птичка в цъфнала градина,
пее – и нарича те: Любими.
И покорна, шепна аз щастлива,
както на Исуса – Магдалина:
– Ето моите ръце – води ме!

СРЕЩА



Открих стъпките ти в пясъка и за да стигна по-скоро,
тичах и затъвах до колене, и падах от умора,
а като се изкачих на хълма – извиках удивена,
сякаш пръв път те видях в тази вечер незабвенна:

Изпълваше целия хоризонт – тъй голям ми се стори –
стъпил на брега, а косите в облаците горе.
И когато ме съзря и вдигна ръцете си към мене –
искаше да обгърнеш сякаш цялата вселена...

Чуй биенето на сърцето ми, виж сълзите в очите
и знай – никой досега не ме е прегърнал така,
никого до днес и аз не съм прегърнала – така.

И ако радостта ми в този миг натегне на везните,
и Бог поиска да скъси нишката на дните ми –
като за висша милост – ще простра към Него ръка.

ДЪЖД



Мълчим като на Тайната вечеря.
Стрелката бяга, времето изтича.
Какво ми каза? Устните трепереха,
едва чух: – Колко много те обичам...

Събудих се, като че век съм спала,
а помежду ни мили се простираха.
Кому бе нужна нашата раздяла?
Не знаех нищо, нищо не разбирах.

Седя сега и всичко си припомням.
Навън вали. Под есенния ромон
се чувствувам самотна и бездомна,
загубена във този град огромен.

Това, което бе, не ще се върне.
Сърцето ми самичко се осъди.
Но как безумно бих те днес прегърнала,
да можех пак при тебе там да бъда...

ЕДИНСТВЕНИЯТ



Ти ли беше в миналото?
Ти ли си сега?
Ти ли с мен ще бъдеш утре?

Този образ, който виждам
под затворените си клепачи,
този силует с различна сянка,
който неотменно с мен върви,
този глас, от който се събуждам
и запявам сутрин,
името, с което те наричам –
твои ли са? Твои ли са?

Ти ли си, или това е
образът и името
на моята любов,
незагасваща в сърцето ми,
както огъня в сърцето на земята.

Ти ли си, или това е
образът и името
на мойта жажда,
чакаща и тръпна,
както жаждата на плодната земя
за дъждоносен облак.

Ти ли си, или това е
образът и името
на мойта болка
по единствения
вечен,
неотлъчен спътник –
както месецът е към земята.

Ти ли си?

Открийте “Аз обичам самата любов”

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт