Откъс от романа „Мъртва точка“ на Греъм Нортън

"Съкрушително красив и съкрушително трогателен роман.“ Дейли Експрес

Дънийн спеше. Разпокъсани облаци пушек минаваха пред лунния сърп, увиснал ниско на небето. Лисица притича пъргаво по главната улица, наслаждавайки се на свободата да се разхожда открито, вместо да се спотайва под рододендроните зад къщата на свещеника. Уличните лампи проточиха сянката от опашката ѝ върху паважа като дълга наметка. Когато стигна до пресечката край магазина на О’Дрискол, лисицата ускори ход, сякаш закъсняваше. Предвкусваше как ще порови необезпокоявана в кофите за смет и се изгуби от поглед в енергичен тръс. Лисицата не беше единственият буден обитател на селото. Четири жени в четири къщи установиха, че сънят бяга от очите им.

Госпожа Мийни се въртеше неспокойно в леглото. Обикновено, когато не можеше да заспи, се отдаваше на молитви с броеницата, ала тази вечер не успяваше да се съсредоточи дори над това. Все объркваше броя на зърната и на молитвите, докато накрая реши, че поведението ѝ е непочтително. Реши, че може да почете, за да се приспи, обаче думите отказваха да образуват смислени изречения от разказ. Затвори книгата и потърка с длан лъскавата корица, проследи с пръсти големите релефни букви в златисто. Чувстваше се страшно изморена, защо тогава съзнанието ѝ не се предаваше на съня? Разбира се, продължаваше да мисли за човешките останки, които бяха открили в имота на Бърк, но причината не беше само тази. Усещаше безпокойство, коремът ѝ се беше стегнал тревожно. Миналото зееше като тъмна и бездънна яма, в която госпожа Мийни сякаш пропадаше. Стисна очи, простена едва-едва, избута книгата на една страна и тя тупна глухо на пода. Сюзан Хики беше наясно точно защо не може да заспи. От вълнение. Беше останала до късно, за да подготви всичко. Всеки трети петък от месеца организираше сутрешно събиране на кафе, за да набира средства за хосписа в Балиторн. Обикновено сумата беше петдесетина евро, а Сюзан биваше спомената с признателност по време на неделната литургия.

Разбира се, не го правеше по тази причина, но жестът беше хубав. Приятно ѝ беше да помага на хора, ощетени от съдбата, но в същото време се удивяваше колко бързо идва всеки трети петък от месеца. Този път обаче го очакваше с огромно нетърпение. Усмихна се, докато добавяше още салфетки към вече опасно високата купчина върху ниския бюфет. Точно навреме. В селото гъмжеше от полиция, в Дънийн бяха изровили труп. Е, разочарова се малко, когато научи, че не са открили масов гроб, но в известен смисъл така беше по-добре. Една-единствена загадка. Щяха да се стичат хора от цяла енория. Добре че сутрешното събиране на кафе при нея предхождаше неделната литургия – щеше да бъде първата възможност за хората да обсъдят всичко до най-малката подробност. Тя не си падаше по залаганията, но след като обсъди случилото си с всеки, когото срещна през последните четиресет и осем часа, Сюзан беше почти напълно сигурна, че тленните останки са на Малкия Томи Бърк. Енергично изкачи стълбите към спалнята си. На когото и да принадлежаха костите, не се бяха заровили сами! Сюзан Хики се пъхна задъхана под завивките и угаси лампата. Надяваше се да има достатъчно чаши.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт