Да разговаряш с Дейвид Боуи

В първото ни принт издание Никола Шахпазов направи тази среща възможна.

Сънища, защо именно сънища?

Мисля, че Дейвид (Линч - б. р.) уцели най-точно.Може би е било случайно, но вероятно не  е - знаете Дейвид и неговото отношение към медитацията, сънищата и символите. Когато ме покани да изиграя агент Филип Джефрис във Fire Walk With Me (пълнометражния филм, последвал първите два сезона на Twin Peaks - б. р.), не бях твърде ентусиазиран. Ролята беше микроскопична, репликите ми звучаха абсурдно, а и проклетият луизиански акцент… години наред съжалявах, че толкова много хора са ме чули да говоря по този начин. Но тази реплика, тази реплика… "Всички ние живеем в сън“. Тогава не осъзнавах колко точна е тя. Разбирам, че после Дейвид ме е представил като… машина? Или дори - чайник? Хаха, добрият стар Дейвид. Той наистина ме прочете като отворена книга.

Това ли е животът - сън?

Доколкото смъртните биха могли да опишат нещо толкова сложно с една-единствена дума- да. Мисля, че винаги съм го знаел, въпреки че тази реплика не беше измислена от мен.

Винаги си го знаел?

Странно е да споменавам винаги, защото и тази дума е изпълнена с толкова особен смисъл. Но да, от дете съм обсебен от идеята за съня. За съновиденията, за техния смисъл, но и за особеното състояние, когато сънуваш с широко отворени очи. Салвадор Дали, Луис Бунюел, Уилям Бъроуз - тези хора сякаш знаеха точно това, което се случваше с младото ми бурно съзнание и подсъзнание. Те ми даваха отговори или поне насоки в момент, когато наистина имах нужда от такива.

Какъв беше твоят голям сън?

Никога не е имало един Голям Сън. Представете си, че 60-те и 90-те бяха толкова различни, че наистина приличаха по-скоро на паралелни вселени, а не на логически последователни исторически епохи. Всяка от тях аз сънувах различно, отделно, сякаш всичко започваше отново. И въпреки това, въпреки цялата моя театралност и желание за още и още аз оставах… Един и същ. Хората ме наричаха хамелеон, а аз смятах това за абсолютна глупост - винаги си оставах същият, макар и сънуващ различен сън. Същият… Как беше? (Щрака с пръсти - б. р.) А, да! Дейвид Боуи!

Винаги си търсил нови музикални изразни средства, нови театрални изразни средства…

Това е вероятно най-важната част от мен. Пламенно любопитство към всичко - от костюми и символи до нови музикални форми на изразяване. Без кънтри, хаха. Никога кънтри. Истината е, че за мен всичко беше интересно, а когато ставаше въпрос за големите отговори на големите въпроси… Или поне големите въпроси в главата ми, любопитството и търсенето бяха дори по-важни.

Магията и съновиденията винаги са били близки, особено при теб.

Не е неочаквано, нали? Салвадор Дали е доста магичен, не е ли така? Интересът ми към магията беше най-нормалното стечение на обстоятелствата или подреждане на звездите, кой знае? През 70-те всички бяха полудели до Алистър Кроули - щеше да е доста странно, ако аз не бях посегнал в същата посока. Разбира се, черната магия е клопка. Ужасна клопка, до която мнозина достигат, търсейки истината, търсейки смисъла на съновиденията, опитвайки се да видят пътеката, по която трябва да тръгнат. Още в The Man Who Sold The World имах ясна идея за Ницше и великото, подобно на съновидение бъдеще, което можеше да бъде, но никога не дойде. Бях прочел "Утрото на магьосниците“ (на Луи Повел и Жак Бержие- б. р.) и вече имах представа къде да търся отговорите. В Hunky Dory вече можете да чуете истинския ефект от тази клопка - там има скрити послания, колкото и смешно да звучи това в момента. По дяволите, в Quicksand дори споменавам Химлер, какво съм си мислел?! Хаха, съновиденията са опасно нещо!

Съновиденията или наркотиците?

И двете. Но връзката между тях може да бъде истински токсична. Впоследствие се научих, че много други неща могат да заместят отровните пътеки, които бях открил преди това. Изкуството, музиката, театърът… Интернет!

Наистина?

Какво друго е интернет освен още едно съновидение за хората? Радвам се, че бях сред първите, осъзнали смисъла на една паралелна вселена, в която хората да съществуват като себе си или като някой друг, в която да преживяват свои или чужди сънища. Интернет не е просто инструмент, това е портал, който може да ви отведе където пожелаете, той изкарва наяве всичко най-добро и най-лошо от човешката природа. Както казах, това през 1999 г. беше само началото. Предстои още толкова много. Тогава го нарекох "извънземна концепция“. Нямате представа колко правилно е това определение! 

Защо най-сетне трябва да стигнем до Космоса, истинските, горящи в космически блясък черни звезди и Вселената? 

Защото няма друг начин. Сънищата и звездите са едно. Винаги съм споменавал звездите, Космоса и Смъртта. Боже, споменавал съм ги толкова пъти. Никога не съм вярвал, че My Death може да бъде толкова важна като текст. Но пък тогава наистина не знаех какво стои отвъд онази Врата. Когато писах Blackstar, сякаш ми беше по-ясно. И все пак, нямах идея накъде отиват съновиденията и къде потъват черните звезди.

Накъде отиват наистина, Дейвид?

Дейвид? О, да. Дейвид…  (Щрака с пръсти - б. р.) 

Наистина ли го забравяш?

Името ми? О, да. Защото това е само едно от имената, които съм използвал. И то единствено заради театъра и музиката - то няма толкова тежък смисъл в рамките на съня, в който живея. 

Но накъде отиват сънищата и къде потъват черните звезди?

Никога няма да ги опознаете, преди да ги достигнете. Но не се отказвайте. Аз ги съзрях много пъти, преди да ги докосна. Добрият стар Анди (Уорхол??? - б. р.) - също. Сънят никога не спира, в това можете да бъдете сигурни.

Първият ни печатен брой На живо от Космоса може да откриете тук.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт