Последната муза на стареца край морето

Aдриана, която успява да порази Хемингуей като светкавица.

В началото на 2020 г. ще можем да прочетем "Есен във Венеция“. Италианският писател Андреа ди Робилант разказва историята на Хемингуей и Адриана – последната муза  край морето. Макар и биографична, книгата се чете като роман и пълзи по всички ъгли на сърцето, защото събужда най-нежните трепети, провокирани от любовта, а именно онези чистите, платоничните и тези, които са двигател и карат всеки един човек да се чувства силен, смел и готов да преобърне света си. Защото пред лицето си има нежна муза, а зад гърба си опора.

На Хемингуей му остава по-малко от година до петдесетия му рожден ден. Не е издавал роман от близо десетилетие и се бори с неоформен ръкопис. Критиците го смятат за автор от миналото, сега цялото внимание е за новите млади писатели, създали си име след Втората световна война. Бракът му не предлага особено много удоволствия. Всъщност пътуването до Европа поне отчасти е опит да се съживи един креещ съюз.

В това отношение първите няколко седмици в Италия изглеждат обещаващи: Хемингуей е в отлична форма и Мери рядко е виждала съпруга си в такова приятно настроение. Но в началото на декември нещата вземат неочакван обрат. По време на лов на патици в лагуната Хемингуей среща Адриана Иванчич, впечатляваща осемнайсетгодишна девойка, току-що завършила гимназия, и се влюбва в нея. По-късно Хемингуей пише, че когато видял Адриана за пръв път, изпитал усещането че е "поразен от светкавица“ – клише, което вероятно никога не би използвал освен в оригиналния митологичен смисъл, за да опише своята безпомощност пред каприза на боговете.

© HEMINGWAY COLLECTION AT THE JFK LIBRARY, BOSTON

Прелестната, прелъстителна и палава Адриана става муза на Хемингуей в най-класическия смисъл на тази дума. Тя внася радост в живота му, вдъхновява го, кара го да се чувства отново млад – понякога дори дете, ако се съди по игривите му приумици. И най-важното, нейното присъствие напълва пресъхналия кладенец на творческите му сокове и го води към забележителен литературен разцвет в късния сезон на живота му. Плод на първото пътуване на Хемингуей във Венеция през 1948–1949 година е "Отвъд реката, сред дърветата“, загадъчен и дълбоко автобиографичен роман. Следва "Старецът и морето“, съвършената новела, написана от него в блажения период, когато Адриана му гостува в Куба. Докато е в плен на нейното очарование, Хемингуей пише голяма част от "Безкраен празник“ и напредва с два романа, вехнали с години и издадени посмъртно – "Острови на течението“ и "Райската градина“. Любовта към Адриана предоставя на Хемингуей творчески подем, убягвал му от години, какъвто Мери при цялата си преданост към своя мъчен съпруг невинаги е способна да извика. Много е изговорено и писано за това дали Хемингуей и Адриана са били любовници. Няма спор, че отношенията им са носели силен сексуален заряд от самото начало – писмата им свидетелстват за това. Имало е моменти на голяма интимност помежду им – във Венеция, в Париж, в Куба, – когато границата може да е била прекосена. Но аз вярвам, както Адриана винаги е твърдяла, че връзката им е останала по същество платонична. Самият Хемингуей е гледал на нея като на идиличен съюз, напълно отделен от земния живот. Понякога я е назовавал с испанския израз "una cosa sagrada“ – нещо свещено, което всички, дори съпругата му, трябвало да уважават и закрилят. Разбира се, да придава святост на любовта си към Адриана е било още един начин да снеме напрежението и отговорността от нея. Но това не променя фактите: той е женен мъж, прехвърлил петдесет, вече попрецъфтял, безнадеждно хлътнал по два пъти по-младо от него момиче.

© HEMINGWAY COLLECTION AT THE JFK LIBRARY, BOSTON
 

Хемингуей открито обсъжда с Адриана желанието си да напусне Мери и да се ожени за нея. Но Адриана твърди, че никога не е гледала сериозно на подобна възможност, а я е приемала като чиста фантазия – тя произхожда от консервативно католическо семейство и живее в страна, където разводът дори не стои за обсъждане. Самият Хемингуей е наясно, че това никога не е било реална възможност, но му е доставяло удоволствие да си бленува.

Междувременно клюкарските вестници и списания не млъкват по темата. Скандалът е надвиснал над Адриана от самото начало и с времето става все по-отровен. Хемингуей е пределно наясно каква вреда нанася на репутацията ѝ (може би не чак толкова добре осъзнава психологическите последствия в дългосрочен план). Но угризенията му никога не са чак толкова силни, че да го накарат да сложи край на тази двусмислена и неловка ситуация, та дори и това да означава евентуално да съсипе живота на обичаната от него млада жена.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт