„Глад“ на Джамал Уариаши

Даниел Карлтън Гайдушек (1923-2008) е американски лекар и изследовател, който през 1976 г. получава, заедно с Барух Блумберг, Нобелова награда за медицина за откриването на произхода на болестта куру. По време на изследователската си дейност в Южния Пасифик Гайдушек отвежда 56 деца, главно момчета, в САЩ, където им осигурява възможност да придобият добро образование. По-късно едно от тези момчета го обвинява в сексуална злоупотреба. Въз основа на още няколко свидетелства и на записки в собствения му дневник лекарят е осъден на една година затвор. След излежаването на присъдата напуска САЩ и до края на живота си живее в Амстердам, Нидерландия, където продължава научната си дейност.

На този лекар и нобелист (и педофил? – чуват се гласове, които оспорват обвиненията) Джамал Уариаши посвещава романа си "Глад“. Александър Ласло е богат ръководител на хуманитарна мисия в Етиопия, откъдето, подобно на своя прототип, осиновява 28 деца с грандиозната програма да им даде образование и да ги върне в родината им, която те да превърнат в рая на земята. В Етиопия Александър изживява голяма любов с Орели, с която се разделя, след като едно от осиновените му деца го обвинява в сексуална злоупотреба. Години по-късно по повод на телевизионно предаване за педофилията той помолва Орели, водeща на предаването, вече женена и с малко дете, да запише неговата изповед и да я издаде в книга, в която той да разкаже своята история и да изложи своята гледна точка за любовта, любовните отношения и педофилията, за която е признал и е излежал присъдата си. След немалко колебания Орели се съгласява. Последствията от решението ѝ са драматични. Такъв е накратко сюжетът, без развръзката, която ще спестя на читателя.

В книгата има повече от една значими теми – за глада, разбира се, в африканските страни и за усилията на хуманитаристите да помогнат, за опитите да се извлече лична изгода от хуманитарните акции, за огромното значение на медиите и не на последно, може би на първо място, за прекалената, маниакална и излизаща извън рамките на нормалното загриженост в днешните западноевропейски общества за правата на човека, особено на жените и децата.

Отварям една скоба за потвърждение: спомнете си за случая с Кубрат Пулев (който, след всичко, на което го подложиха, стигна дотам да благодари за получения урок!), за детето на българското семейство в Италия, отнето от родителите им, защото имало въшки, за изхвърлянията на жените от Me too, за Пласидо Доминго, обвинен в сексуален тормоз отпреди десетки години (дори за убийствата има давност). Това са все случаи, в които нещата сякаш определено са преминали отвъд линията на допустимото.

Отварям втора скоба за опровержение, в което искам дебело да подчертая: това горното не се отнася до България. България, за съжаление, се намира далече под точката, над която нещата стават прекалени. Все още сме на нивото, когато целият спектър – от простотията (същият Кубрат Пулев с просташката си изцепка; мъжът, способен да плесне по задника жената, която минава покрай него; мъжът, убеден, че и най-умната жена е по-глупава и от най-глупавия мъж, и пр. и пр.) през анонимния, публикувал снимки на Диана, кандидат кметицата на Момин проход; и онзи другия, направил същото с приятелката на кандидат кмета на София, до сексуалния тормоз и откровеното насилие  (с думи, с шамари, с побой, с груби или изтънчени средства; с престъпно простодушната увереност, че е правилно да се побийват децата, за да станат хора) – когато всичко това се приема със снизхождение. Но понеже, искаме или не, вървим или кретаме след Европа, добре е отсега да сме предупредени. И докато чакаме количествените натрупвания да се превърнат в качествени изменения – по Хегел и Маркс – да се опитаме нашите бъдещи натрупвания да не стигат до техните качествени изменения.

Та. Връщам се към Александър Ласло и неговата изповед.

Искам да покажа на хората какво ни причинява целият този насаждан страх от педофилията. Как трови обществото ни. Как всичко, което е нормално и мило, и невинно, бива омърсено и разкъсано от страха.

Неотдавна например… Вървя си по една търговска улица… Виждам недалеч от мен петгодишен хлапак на велосипед. Върти кръгчета, а баща му и майка му пазаруват някъде. И тогава става беля. Велосипедът се подхлъзва. Момчето пада, целува плочките на тротоара. Някакъв минувач, нормален мъж към трийсетте, се спира и се привежда над детето. Момчето гледа смутено, аха да заплаче. И въпросният мъж кляка, хваща момчето за подмишниците и го изправя на крака. Казва му нещо, вероятно: "Добре ли си, малчо?“. В тоя момент дотичва майката. Изтръгва детето от ръцете на непознатия и закрещява с разтреперен глас: "Няма нужда, няма нужда!“. Зяпва мъжа така, сякаш носи зараза, след което замъква детето и велосипеда към входа на магазина, от който току-що е дотърчала. А мъжа не удостоява и с поглед. Прочитам му мислите: "Можеше поне да ми благодариш!“. Но не. Майката прозря нечисти намерения. Видя някакъв непознат мъж, плашещ тип, да докосва детето ѝ. Обикновен минувач, който помогна на ударено хлапе! А майката изпадна в паника! В такава страна ли искаме да живеем?

И още на същата тема:

Виждам професионален фотограф, който заминава с двегодишната си дъщеричка на пътешествие. През това време той я снима като всеки нормален родител. Ето го момиченцето, докато прави пируети в розовата си рокля на принцеса. А ето го тук на розовото си пластмасово гърне, с гащички около коленете, гордо-гордо заради новопридобитите хигиенни навици. И то като всички други деца обожава да се разхожда голо, виж го, сега скача без дрехи по леглото в мотела, а тук е голо от кръста нагоре в детското си столче пред масата за хранене, стиснало в ръка чаша с пъстри мотиви на "Дисни“. Там пък, там лежи във ваната с тате, на когото се виждат само сгънатите колене…

Снимките биват наречени "перверзни“ и "маниакални“, и "порнографски“. С дете във ваната? Колко ли трябва да си зле? Смотаняк, който търси внимание! Горкото момиченце… Осъзнава ли фотографът, че е поднесъл детето си на тепсия на педофилите, които точно в тоя момент онанират над "артистичните“ му кадри? Fucking piece of shit. Да експлоатираш собственото си дете!

Виждам детски градини, които не наемат повече мъже, понеже всеки мъж – всеки мъж! – е потенциален педофил.

Виждам безброй малки деца да се травмират за цял живот от родители, които така се страхуват от секса, както не се страхуват дори от тероризма.

Не е далеч денят, в който, докато сърфирате, ще отворите по невнимание погрешния линк и ще се озовете на страница, предлагаща порно с деца. Затваряте прозореца и си продължавате заниманието, но паметта на браузера ви е безукорна. Неволното ви посещение оставя следи. Навестява ви полиция. 

Романът "Глад“ предизвиква скандал в Нидерландия. Но и възторжени отзиви от читатели и критика – за дързостта, за откровеността, за неподражаемия стил, който съдържа пародия или просто намигване към Джойс, Улф, Набоков и Ийстън Елис. Смятан е за един от най-големите европейски романи от последните години, за което получава Наградата за литература на ЕС за 2017. Авторът, Джамал Уариаши (р. 1978 г.), е със смесен произход – майка му е нидерландка, баща му е мароканец. Завършил е психология и е работил като онлайн терапевт, преди да се отдаде изцяло на писането. Написал е 4 романа. Преводът на "Глад“ дължим на Мария Енчева.

Ето още един откъс, в който Уариаши или героят му разсъждава за страха от секса.

Докато не приемем единодушно, че сексуалното възпитание на децата е важно, то ще преминава в суховати изложения относно предпазването от забременяване и от полово предавани болести. Като че ли сексът има само отрицателни страни. Като че ли сексът е синоним на "опасност“.

Оттам се започва.

Ами любовта? Няма да чуете преподавател по биология да говори за нея.

Желанието? Родителите едва се превъзмогват да произнесат тая дума, освен ако не става въпрос за храна.

Вижда им се срамно да говорят с децата си за секс.

Срамно. Позволете на тази дума да стигне до съзнанието ви. Да говориш с деца за секс било срамно.

Без секс децата въобще нямаше да ги има; няма човек, който да се е появил на този свят, без да е бил създаден, без родителите му да са се чукали (да, умнико, съществува такова нещо като изкуствено оплождане, но тази форма на зачеване представлява рядка аномалия). Всеки човек е плод на секса – какво, за бога, му е срамното на съвкуплението?

При все това: евфемизми, заобикалки, лицемерни измишльотини за щъркели, зелки и пчелички – ето това представлява сексуалното възпитание.

Къде остана играта? Къде останаха насладата, екстазът, красотата на физическата интимност, която увеличава духовната близост? Защо премълчаваме пред децата, че да си доставяш удоволствие е толкова приятно, колкото е приятно да доставяш удоволствие и на друг? От кого ще научи детето, че е добре да си казваш, когато нещо в леглото ти харесва или не?

Не ги учим на тези неща и резултатът е общество, чиито женски списания преливат от клишета от спалнята: мъже, които не знаят как да накарат партньорката си да свърши, а вместо това приключват набързо и две минути по-късно вече са захъркали. Ако попаднете в мъжка клюкарска групичка, скоро около вас ще се заговори за фригидни жени, които нямат желание, или за такива, които прилагат неправилни техники за орална любов. Незнание и безсилие – ето какво представлява сексуалността ни.

Как да помогнем на децата си, ако самите ние сме сексуално увредени?

Да се върнем към първоначалния въпрос. Опасен ли е сексът? Ще се съгласите, че опасност представлява преди всичко схващането ни за секса. Изкривените ни представи ни пречат да погледнем обективно на темата.

Сексът не е опасен.

Има някои дребни рискове, ала те са нищо в сравнение с огромното удоволствие, което можем да изпитаме от секса. Сексът е едно от най-хубавите неща на света.

И по-нататък Уариаши/Ласло си представя един остров, на който живеят свободни и непредубедени хора и който нарича Либра Виста.

В романа "Глад“ има много провокация. Има много на пръв поглед недопустими разсъждения, които след внимателен прочит стават напълно приемливи. Има и много литература, от най-високата.

Джамал Уариаши ще е на посещение в България между 19 и 21 ноември.