Казанова, между легендата и реалността

Потапяме се в пъстри, екзотични, екстравагантни приказки за живота на един италианец в книгата „Джакомо Казанова. История на моя живот.“

Мемоарите на Джакомо Казанова са легенда. Написани са през последното десетилетие на 18 век, когато авторът им, вече 70-годишен старец по представите на онази епоха, усяда в замъка на граф Валдщайн (днешна Чехия) като библиотекар. И макар че девет години не му стигат, за да опише приключенията на своя живот, Казанова, титулувал сам себе си кавалер дьо Сенгал, успява да остави 3700 изписани страници. След смъртта му през 1798 г. ръкописът поема по собствен път. Минавайки от ръце в ръце, той е придобит за двеста талера от немския издател Брокхаус, който го публикува в дванайсет тома, преведени на немски език и, разбира се, цензурирани според нормите на ранния 19 век. В своя оригинал на френски и без поправки книгата се появява едва през 1960 г., по времето, когато българската публика не може да мечтае за подобно издание. Днес вече сред нея циркулират няколко различни издания, това обаче е първото в директен превод от френски език. Подборът е направен от Жан-Мишел Гардер, известен познавач на Казанова и неговата епоха. Той е и автор на предговора към книгата: интересно и компетентно написана цялостна биография, която помага да свържем отделните глави, взети от различни части на огромния ръкопис. 

Първото, което трябва да знае читателят, посягащ към тази книга, е, че тя не е просто пикантно еротично четиво, а истинска и добре написана белетристика от края на 18 век. Наистина, историите в нея приличат на "1001 нощ“: пъстри, екзотични, екстравагантни приказки за живота на един италианец със скромен произход, попаднал сред висшите кръгове на духовенството и аристокрацията, масон, окултист, познат на видни личности като Волтер, Екатерина Велика и Фридрих ІІ. 

На второ място става въпрос за спомените и впечатленията на умен, природно интелигентен и добре образован човек. (Казанова се записва студент в Университета на Падуа на четиринайсетгодишна възраст, а на седемнайсет години защитава двоен докторат – по гражданско и по църковно право.) Той е много начетен, говори свободно латински, познава древните философи, превежда цялата "Илиада“. Когато навлиза във възрастта, "която Фортуна обикновено презира и жените не ценят особено“, започва да пише и свои съчинения като тритомната "История на смутовете в Полша“, Размишления върху Волтер и една "учена сатира“ за естеството на матката. По същото време започва да разказва и приключенията на своя живот; общо е автор на десетина книги.

Спомените на Казанова, най-сетне, представляват панорама на обществото и нравите в Европа през 18 век. Ако читателят има търпението да следи разказа внимателно, без да се плъзга по повърхността на куриозното в приключенията на главния герой, ще забележи пред себе си един странен, непознат и твърде различен от всичко писано в учебниците и енциклопедиите свят. Децата например тук не могат да се поместят в нашите представи за деца (европейското детство все още не е било изобретено в средата на 18 век). На деветгодишна възраст момиченцата се отдават от грижовните майки в ласките на възрастни господа, които ще станат техни покровители и полезни приятели на цялото семейство; на дванайсет години тези момиченца вече имат развити сексуални потребности. Изобщо за секс се говори с ведра откровеност и естествена простота (отношението към храната съдържа по-евфемистична реторика и благопристойна оценка).

Докато преследва някоя поредна любов, авторът (в пълния вариант на книгата неговите любовни завоевания са сто двайсет и две), очертава убедителни, пъстри и много разнообразни портрети на жени и (по-малко) на мъже от своето общество. Той проявява тънък психологически усет, шлифован от дългогодишния опит. 

Историите, подбрани от Жан-Мишел Гардер в това издание, представляват около една осма част от съдържанието на цялата книга. Те обаче са подредени така, че да дават представа за най-важните етапи от живота на разказвача-герой: започвайки с ранното детство, завършвайки с почетната му (но твърде потентна) петдесетгодишна възраст. В своята цялост те рисуват фигурата на един интелигентен, благороден и възпитан либертинец. Не бива да забравяме обаче, че съблазнените жени не са оставили спомени, нямаме друг интимен портрет на Казанова освен този, който си е нарисувал самият той. 

Джакомо Казанова. История на моя живот. Превод от френски Красимир Петров. Колибри, С., 2019, може да откриете тук.

Повече за филма Казанова, последна любов може да прочетете тук.

 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт