Делото Драйфус - историята, книгата, филмът

Историята

Действащи лица: капитан Алфред Драйфус (1859-1935) – френски офицер от еврейски произход на служба в Генералния щаб на френската армия, обвинен в шпионаж в полза на германците.

Майор Фердинан Естерхази (1847-1923) – френски офицер, предавал сведения на германците, след разобличаването му емигрирал в Англия, където живял необезпокояван до смъртта си.

Полковник Жорж Пикар (1854-1914) – френски офицер, началник на военното разузнаване, по-късно министър на войната, поел защитата на капитан Драйфус.

Емил Зола (1840-1902) – френски писател, предизвикал с перото си обрат в общественото мнение по делото Драйфус.

През 1894 г. капитан Алфред Драйфус е обвинен в държавна измяна, осъден на доживотна каторга и депортиран на Дяволския остров във френска Гвиана. Семейството на Драйфус предприема стъпки за възобновяване на процеса. В част от общественото мнение се появяват съмнения във вината на капитана. В същото време в пресата се води злостна антисемитска кампания. Междувременно полковник Жорж Пикар, първоначално убеден във вината на Драйфус, открива, че главното доказателство срещу капитана е фалшифицирано и истинският предател е майор Естерхази. На 13 януари 1898 г. във вестник "Орор“ излиза статията на Емил Зола "Аз обвинявам“, написана под формата на отворено писмо до президента Феликс Фор. Статията заема страница и половина от вестника и окончателно разделя френското обществено мнение. След като подробно излага обстоятелствата по процеса, Зола преминава към обвиненията. Ето ги:

Обвинявам майор Гати дьо Клам, че е бил пъкленият творец на съдебната грешка… Обвинявам генерал Мерсие, че е станал съучастник, най-малкото поради слабост, на едно от най-големите безчестия на века. 

Обвинявам генерал Бийо, че е държал в ръцете си сигурни доказателства за невинността на Драйфус и ги е потулил, че се е провинил в това престъпление срещу човечеството и срещу правдата с политическа цел и за да спаси компрометирания Генерален щаб. 

Обвинявам генерал Дьо Боадефр и генерал Боне, че са станали съучастници на същото престъпление, единият сигурно от религиозно пристрастие, другият, може би от това чувство за солидарност, което превръща Военното ведомство в непревземаема крепост. 

Обвинявам генерал Пелийо и капитан Равари в престъпно водене на следствието… 

Обвинявам тримата графолози, господата Белом, Варинор и Куар, че са фалшифицирали резултатите от експертизата. 

Обвинявам Министерството на войната, че проведе в пресата и особено във в. "Еклер“ и "Еко дьо Пари“ отвратителна кампания, с цел да заблуди общественото мнение и да прикрие грешката си. 

Обвинявам най-после Първия военен съвет, че наруши юридическото право, осъждайки обвиняем въз основа на доказателство, останало в тайна, и обвинявам Втория военен съвет, че прикри това беззаконие със заповед, извършвайки на свой ред престъпление съзнателно, за да оправдае виновен. 

Отправяйки тези обвинения, аз зная, че нося отговорност по силата на чл. 30 и 31 от Закона за печата от 29 юли 1881 година, който преследва за клевета, и поемам отговорността по своя собствена воля. 

Колкото до хората, които обвинявам, аз не ги познавам, никога не съм ги виждал и не изпитвам към тях нито желание за мъст, нито омраза. За мен те са само олицетворение на общественото зло. И актът, който сега извършвам, е само революционно средство за ускоряване на възтържествуването на истината и справедливостта. 

Имам само една страст, страстта към светлината в името на човечеството, което толкова е страдало и което има право на щастие. Пламенният ми протест е само вик на моята душа. Нека се осмелят да ме призоват в Углавния съд и делото да се гледа при открити врати! 

Чакам. 

Както е и очаквал, Зола е призован и осъден на година затвор и голяма глоба, което го принуждава да емигрира в Англия. Колкото до Драйфус, след повторен процес присъдата му е намалена на 10 години, президентът Емил Лубе го помилва, а през 1906-та Върховният касационен съд му връща пагоните. Драйфус е реабилитиран. Две години по-късно, при пренасянето на урната с праха на Емил Зола в Пантеона, Драйфус, вече полковник, е прострелян от националист. Раната е лека, Драйфус оцелява и през Първата световна война се бие на фронта в редовете на френската армия.

Книгата

Представената по-горе история на делото Драйфус, изложена в пределно кратък вид, е пресъздадена от британския писател Робърт Харис в романа "Офицер и шпионин“.

Робърт Харис (р. 1957 г.) е журналист, писател и телевизионен продуцент, автор на исторически романи и на трилъри, сред които "Фатерланд“, "Енигма“, "Сянката“, "Помпей“, "Империум“. Книгите му са преведени на 37 езика, някои от тях са екранизирани. Романът "Офицер и шпионин“ излиза през 2013 година, а през 2014-та е обявен за трилър на годината в Обединеното кралство от Асоциацията на криминалните писатели. Отличен е и с наградата Ian Fleming Steel Dagger, както и с приза "Уолтър Скот“ за историческа проза. Мнението на журито за романа: Шедьовър, написан от разказвач в пика на своята сила. Действието се развива в края на XIX век, но темите са повече от актуални днес. Прикриване на истинския виновник, изтичане на информация, антисемитизъм – това са проблеми, пред които все още сме изправени. И наистина, вдъхвайки живот на скандала, който привлича вниманието на целия свят в навечерието на двайсети век, Робърт Харис ни разказва една история, която звучи изумително познато – история за лов на вещици, тайни служби и предрешени дела, поднесена с дълбок драматизъм и с изключително майсторство. Робърт Харис започва романа си със следната бележка:

Целта на тази книга е да разкаже в художествена форма истинската история на аферата Драйфус – дело, което се превръща в позор за правосъдието, и е може би най-големият политически скандал, завладял през 90-те години на деветнайсети век първо умовете на французите, а после и на хората по целия свят. Това се случва двайсет и пет години след като немците нанасят поражение на Франция във войната от 1870 година и завладяват територията на Елзас и Лотарингия, което нарушава баланса на силите в Европа и става предвестник на Първата и Втората световна война.

Нито един от персонажите в този роман, дори най-незначителните, не е измислен, и почти всички събития, в по-малка или по-голяма степен, имат своето място в действителността.

За да превърна историята в роман, аз, разбира се, трябваше да прибягна до опростяване, да спестя на романа някои исторически фигури, да придам на действието повече драматизъм, както и да измисля многобройни подробности. Така например Жорж Пикар никога не е писал таен доклад за делото Драйфус и не го е заключвал в банков сейф в Женева с указанието да остане там, докато не минат сто години от смъртта му.

Но писателят има право на фантазия.

Робърт Харис, Денят на Бастилията, 2013 година

Романът ще излезе на 27 септември. Преводът е на Мирела Стефанова.

Филмът

В едно интервю Робърт Харис казва, че винаги е искал да напише книга за делото Драйфус. Написва книга, пише и сценарий, първоначално озаглавен "Д.“, съвместно с Роман Полански, с когото вече е работил за филма "Писател в сянка“. Полански също отдавна се интересува от сюжета. След няколко отлагания през 2018 г. Полански заявява, че започва снимките. На 29 август 2019 г. филмът, който е френско-италианска продукция, е представен на фестивала във Венеция, където предизвиква противоречиви отзиви. Никой не оспорва художествените му качества, възражения буди неприкритото според някои намерение на Полански да направи паралел между собствената си съдба и тази на невинния Драйфус. Организаторите на фестивала са упреквани за това, че са включили филма в конкурсната програма. На което те отговарят, че филмът, а не човекът ще бъде разглеждан от журито. Осемдесет и шест годишният режисьор, когото френският писател Паскал Брюкнер нарича "жертва на неофеминисткия макартизъм“, заявява, че работата му не е терапия и че да се бори срещу злословията е все едно да се бие с вятърни мелници. Казва още, че скандали подобни на аферата Драйфус могат да избухнат и днес, тъй като всички предпоставки са налице: "фалшиви обвинения, корумпирани съдии и главно "социални медии“, които издават присъди без справедлив процес и без право на обжалване“. Ето и мнението на директора на фестивала Алберто Барбера: "Историята на изкуството е пълна с творци, нарушили закона, но ние продължаваме да се възхищаваме от произведенията им. Същото важи и за Полански, който според мен е един от последните майстори на европейското кино“.

Във филма "Офицер и шпионин“ – за Франция е предпочетено заглавието "Аз обвинявам“ – участват: Жан Дюжарден (носител на Оскар за ролята си в "Артистът“) като Жорж Пикар, Луи Гарел като Алфред Драйфус, както и Еманюел Сение, Матийо Амалрик, Оливие Гурме, Мелвил Пупо.

Филмът ще бъде прожектиран в рамките на фестивала Синелибри.