Удхаус – царят на смешните сравнения

Mощна свежа струя в лятната жега, скучното ежедневие и досадната политика.

Екатерина Виткова

Ако ви е омръзнало от пошли шеги и просташки пиперлив хумор, винаги можете да си оправите вкуса с разказите на П.Г. Удхаус. Поредното им брилянтно издание с талантливия превод на Жечка Георгиева е заслуга на "Колибри“. Сборникът с разкази на Удхаус "Питайте Джийвс“, илюстриран от Тодор Ангелиев, е мощна свежа струя в лятната жега, скучното ежедневие и досадната политика. 

Разказите за английския аристократ Бърти Устър и неговия верен прислужник Джийвс изглеждат непретенциозни, но са толкова смешни, че човек се чуди как може един и същ писател да не напуска първенството на хумористичната проза вече втори век?

Хуморът на Удхаус е находчив, но и изтънчен. Без да е дебелашки, той ви кара да се кикотите на всяка страница и да се чудите откъде наистина му идват наум толкова прекрасни сравнения! 

Удхаус е джентълмен и никога няма да каже за една дама, че е дебела. Вместо това, той ще напише:

"Най-голямото кресло в стаята й стоеше като скроено по мярка от модист, комуто са съобщили, че през този сезон креслата се носят възтесни в бедрата“.

Уискито в разказите на Удхаус не се пие, а се "взима преди лягане“. Героите живват "като маруля след дъжд“ или се тресат от страх като "малеби при силен вятър“.  А когато са разстроени, взимат поставената наблизо чаша и трескаво я пресушават, без да ги е грижа, че чашата е празна. 

Разбира се, пиронът в програмата на тази поредица разкази е прислужникът Джийвс – същество, което всеки би искал да има до себе си, защото по неведом начин може да разреши всичките му проблеми. В замяна обаче, Джийвс може да бъде досаден и неотстъпчив, и даже да ви рекетира по малко. 

Джийвс се "стича в стаята като петмез“ и се "придвижва от точка А до точка Б безшумно като медуза“, което пък може да накара някой от гостите да "подскочи в креслото като прострелян фазан“... Джийвс се появява в стаята във всеки сюблимен момент "със страхотно мозъчен вид“ и предлага изход от поредната критична ситуация. И всичко това е от... главата. Която пък е изпъкнала отзад, т.е. побира много мозък.

Психологическите описания на чувства и герои, които прави Удхаус, също си заслужават смеха. Като това например:

"Утрото беше свежо и спокойно и на човек му се искаше да е одухотворен или нещо такова...“.

Утрото може да е и вълшебно, когато човек тъкмо е излязъл изпод студения душ и се чувства като 1000 долара на цяло. 

На противоположния край на емоционалната скала са ситуации, когато някой "гледа като бухал с тайна мъка на сърцето“. А когато излиза извън добрия тон, Удхаус винаги се позовава на външни източници:

"Той беше прочут пестеливец, ако мога така да се изразя. Или както американците ги наричат тези хора – невиждана скръндза.“ 

Не липсват и психологически описания на цели групи хора. Като например журналистите:

"Никой не обича Роузи повече от мен, но колкото и да е разумна в ежедневието, застане ли пред диктофона, губи човешкия си облик и от нея потичат лиги...“

И така - до безкрай! Лафовете на Удхаус са неизброими и несекващ извор на живителен смях. 

А най-добрата новина е, че следва продължение. 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт