Криминале
Ако художниците бяха рекламисти или как една творческа мистификация се превърна в хит.
Новата изложба на столичното пространство Галерия и зала “Оборище 5” представя изложбата на Connor Brothers - Maybe It’s Not About A Happy Ending, Maybe It’s Аbout The Story до края на юли, но преди да напомним, че героите в нея много приличат на водещите фигури в сериала Mad Men, нека разкрием, че т.нар. братя Конърс въобще не се братя.
Това е разковничето както на артистичната им мистификация, така и на изкуството им да комбинират ретро визии с масови послания, които напомнят рекламни слогани. Така рекламата и изкуството застават съвсем доброволно пред олтара на артистичната мистификация на двамата британски артисти Джеймз Гулдинг и Марк Снийл, които пробиват британската арт сцена през 2012 година с фалшивата версия за историята на двамата американски братя с фамилия Конър. Истината излиза на бял свят две години по-късно в статия на журналиста Мик Браун от The Telegraph Magazine, който съвсем като на кино се впуска по следите на двамата артисти. Нито са Конър, нито са братя, но са обединени в идеята да миксират артистичен коктейл от винтидж образи, излезли като от реклама, с интересни послания.
Галерия и зала “Оборище 5” показват 20 оригинални творби на хартия, за създаването на които са използвани ситопечат, маслен пастел, смесени акрилни техники, ръкописни намеси и колажи. Докато разглеждате изложбата, няма да ви напусне усещането, че сте герой от сериала Mad Men, а за голяма част от творбите може да си водите бележки – заглавията им са като кратки рекламни тийзъри - I Don’t Care What Anybody Says About Me, I Know I’m Paranoid, The First Thing I Do In The Morning, Call Me Anything But Ordinary и Maybe It’s Not About A Happy Ending.
Специалистите твърдят, че картините на The Connor Brothers са сатирични и хумористични по природа.
"Те изследват мъгливите граници между истина и фикция. Измислени, винтидж корици на книги, най-често взаимствани от британската литературна класика и от любовни романи. Художниците възпроизвеждат кориците като големи акрилни или маслени платна, сменяйки заглавията на книгите с техни собствени текстове, променяйки заглавията, но в подкрепа на контекста“, коментират познавачи.
Ние само ще добавим, че е повече от сигурно, че двамата арт дилъри Джеймс Голдинг и Майк Снийл са се забавлявали истински да покажат колко е тънката границата между реалност и мистификация. Нещо, което седем години по-късно проверяваме всеки ден, докато следим туитъра на любим политик, артист или новина. Защото, както казваше един любим сериал "Совите не са това, което са“. Правилото важи и за така наречените The Connor Brothers.
бюлетин
още реакция
-
Lakecia Benjamin закрива A to Jazz
Звездната саксофонистката ще представи най-новия си албум “Phoenix”
-
Отблизо с режисьорката Рейчъл Флейт
Дамата зад филма „Запознайте се със Селма Блеър” ни разказва за работата си с актрисата
-
VR изкуство от Нова Зеландия в рамките на “En-trance: Женски тела в дигитални пейзажи”
Mеждународна филмова изложба на Зорница Стоянова в “Топлоцентрала”