Какво всъщност означава да създадеш семейство

Темата за правата на хомосексуалните в България винаги стига до една дилема, която в момента изглежда нерешима – да бъдат ли разрешени браковете между хора от един и същи пол. Този въпрос намери отговор в Западна Европа и САЩ. Консервативната ни източноправославна и източна култура трудно може да се отвори дотолкова, че да позволи безрезервно приемане на тази промяна в парадигмата.

Няколко основни тревоги владеят обществото по тази тема. Православието е сериозен фактор, националноструктуриращ, а то е категорично – според Църквата единственият възможен брак е между мъж и жена с цел размножаване. В религиозен контекст бракът между еднополови е абсолютно невъзможен.

Държавата обаче влага съвсем друга мотивация в брака. Неговата цел по отношение на обществото не е демографска, макар и ползите в този смисъл да са безспорни. Държавата тълкува брака като юридически договор (затова се разтрогва чрез съд), който урежда отношенията между съпрузите по въпросите на собствеността и легалните им права като настойници на децата. За държавата е безразлично дали изобщо има деца в един брак – в момента в България няма закони, които да мотивират раждането. Няма семейни данъчни облекчения, няма и рестрикции като ергенския данък от социализма. 

Обществото от своя страна се придържа към основната формула – семейство е мъж, жена и деца. Самотните родители не са семейство в класическия смисъл в колективното несъзнавано. Те са отломки от формулата, останки от стабилното цяло. Тази традиционна представа е парадоксално гъвкава и непроменима едновременно.

Всъщност няма нищо странно в това, че хората трудно се отказват от познатото. Отнема време, за да се променят обществените и личните нагласи. В неособено дългата цивилизационна история обаче това се е случвало многократно. 

В праисторически времена, преди 10 хилядолетия, семейства в днешния смисъл не са съществували. След пълния промискуитет, продължил няколко хиляди години, са настъпили времената на "бракове на посещенията“ - братя и сестри са живеели заедно, обединени от общия си произход по майка. Сестрите са приемали "съпрузите си“ в дома си, раждали са децата, които са оставали при тях, а братята са посещавали "съпруги“ на същия принцип и са се връщали, за да осигурят прехраната на майчиното си семейство.

По-късно в Древна Гърция бракът е бил юридически стабилен, съпрузите са живели заедно, но пък ограниченията за това с кого да встъпиш в брак са били твърде малко – бил е забранен само за братя и сестри от една майка. Ако бащата е един, а майките – различни, това не се е считало за пречка. Узаконен инцест, който се е смятал за напълно нормален. 

По-късно в Средновековието това продължава и браковете между първи братовчеди са били толерирани дори, за да се запази имотът в семейството.

Всъщност брачната институция от самото си начало възниква заради нуждата от регулация на собствеността. Усядането на човека, опитомяването на животните, обработката на земята – това ражда идеята за притежание, което трябва да бъде съхранено. За да се установи правото на наследяване, трябва да има легална гаранция. Бракът обещава да узакони децата като наследници на своите родители. Оттам произтича до голяма степен и разрастването на патриархалната доминация – несигурността на мъжете за бащинството води до ограничения, които да спрат майката от възможен промискуитет. Мъжете искат да са сигурни в произхода на децата си, затова бракът става затворен, вкаран в религиозни канони, придружен с потисничество и ограничения за жените.

Свикнали сме да мислим, че това, което виждаме днес, идва от памтивека и е непроменимо. Малко повече познаване на историята и други култури може да ни разколебае в тази увереност. И до днес в някои селца в подножието на Хималаите има обичай една жена да сключва брак едновременно с няколко мъже, най-често братя. Така има кой да обработва земята, да осигурява храната и да гарантира продължаването на рода. В ислямските държави никой не е отменял правото на мъжа да има няколко жени. Тези културни особености там се приемат за съвсем естествени и няма никаква причина да ги отричаме под предлог, че не съвпадат с нашите разбирания. Никой не е давал на западната цивилизация правото да мисли, че е единствено възможна и непогрешима.

Живеем в епоха, която е на ръба на времената. Живеем насред промяната и напълно разбирам тези, които се страхуват от нея, макар да не споделям страха им. Инстинкт е да предадеш познатото на децата си, да ги подготвяш за свят, който самият ти приемаш за непоклатим. Всяко отклонение от познатото се определя като "ненормално“ и това е обяснимо, макар и неоправдано. Но точно в подобни революционни в същността си времена светът става по-добър.

Вече се налага да приемем, че въпреки съпротивата на консервативната част от обществото, скоро ще се сключват бракове между хора от един и същи пол и у нас. И това няма да повлияе с нищо на основната цел на всеки човек – да остави наследство след себе си, живо наследство. Наличието на хомосексуални бракове няма да отнеме правото на хетеросексуалните да градят собствени семейства по свои собствени критерии. Само разнообразието ще бъде по-голямо.

Лично аз смятам, че ще дойде време, в което семействата – формални или не – няма да бъдат създавани с оглед на сексуалността изобщо. Понеже семейството практически е договор за съвместно живеене, нищо не би трябвало да те задължава да живееш точно със сексуалния си партньор. Не би трябвало сексуалното влечение да определя с кого да споделяш най-интимните си и красиви моменти извън леглото. Семейство на добри приятели, които отглеждат деца, заченати по извънсемейна любов, е красива фантазия. Приятелите може да са и еднополови, и от различен пол. Може да са двама, а може да са трима и повече. Може да изпитват сексуално привличане един към друг, може и да не изпитват. Семейството е много повече от приятни нощи в леглото. 

Знам, че тази идея звучи еретично, но пък я намирам за красива. Издигането над сексуалния инстинкт е естествена стъпка за цивилизацията, която все повече се стреми към отдалечаване от животинския свят. Но има много път да извървим, докато се откъснем от корените си. И със сигурност много дълго ще се опитваме да се придържаме към тях.