Двуглавата ламя, наречена България

Коментар относно стотиците бурни реакции срещи Стратегията за детето.

Дълго се опитвах да си обясня защо реакцията срещу Стратегията за детето 2019-2030 предизвика толкова силен уплах сред българското родителство.

Днес разбрах. Причината е в достъпа до интернет. Само това и възможността да крещиш на виртуалния площад доведе до истеричната реакция в социалните мрежи.

Иначе всичко щеше да си протече по български. Щеше да бъде приета една сравнително добра стратегия, никой нямаше да ѝ обръща внимание (включително тези, които са призвани да следят за нея) и 2030 година щеше да дойде, без изобщо да сме разбрали, че подобна стратегия съществува. 

Всъщност през 2008 г. е приета Национална стратегия за детето със срок на действие 2018 г. Някой да знае за това?

В нея присъстват ей такива обещания:

"1. Подкрепа доходите на семействата, чиито деца са застрашени от социално изключване, чрез: 1.1. развиване на икономическото подпомагане или т. нар. “подкрепа на доходите” за намаляване на бедността сред уязвимите семейства, като самотните родители, родители и деца с увреждания, многочленните семейства, семействата с безработни родители и други. Да продължи актуализирането на размера на помощите, като се отчита динамиката на основните макроикономически показатели, и да се пристъпи към тяхното диференциране според поредността на децата в семейството и възрастта на детето;“

Има дори и това:
"1.3. развиване на политики за поемане от държавата на част от жилищните кредити за млади и многодетни семейства"

И какво като ги пише тия неща във вече неактуалната изтекла стратегия? Да сте ги видели приложени някъде?

Много шум за нищо бяха крясъците как ще отнемат деца от гръдта на майките им и ще ги пращат на норвежци-канибали.

Ако бяхме само малко по-неопиянени от собственото си неинформирано възмущение, щяхме да настояваме преди да се приеме Стратегия 2019 – 2030 първо да се изпълни предходната стратегия, защото в нея щедро са залагани обещания и намерения, които – при последователно спазване – щяха да са създали съвършено нов стандарт на живот. Не само за децата, но и за техните родители. Всички стратегически посоки обаче са били системно пренебрегвани. Документът е налице, изпълнението – на кого му пука.

Същата щеше да е съдбата на Стратегия 2019 – 2030, ако нямаше фейсбук. Добре систематизирани точки и подточки, отчет пред Брюксел, потъване в дълбоко чекмедже. Както често се случва у нас – голи думи на хартия. Вече и хартията липсва – имаме компютри.

Но разпалените страсти покрай обсъждането на тази Стратегия показаха нещо много важно. Не сме готови да бъдем общество с единни цели и обща визия. Българският социум е двуглава ламя с два абсолютно автономни и антиподни мозъка. Вероятно затова сме в обществен ступор – всяка глава дърпа към своята си посока и тялото не може да помръдне. Няма нищо обединяващо, нищо, по което да сме в съгласие. Дори враговете ни не са общи, а това е смъртоносно за нас самите. Две коренно противоположни общности в една уж единна нация.

Този процес по разделяне е необратим, според мен. Не мога да си представя какво друго, освен война, може да събере отново антагонистичните две крила на българското общество. Свръхконсервативни и свръхлиберални са се вкопчили в мъртва хватка. Разумът си е отишъл, отвратен. 

В тази ситуация ще се пишат и ще се задраскват всякакви стратегии, конвенции, наредби. Ще се приемат лобистки закони, а не закони в полза на народа. Няма печеливш ход. Особено когато наближават избори, а основен коз за спечелването им е агресивният популизъм. Правото ще бъде на по-гласовития, не на по-умния. 

Накрая двуглавата ламя, която не може да реши накъде да поеме, ще загине като Буридановото магаре, вцепенено между две купи сено. Ще загинем вкупом от глад – културен, духовен, политически и обществен.

 

 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още РеAкция