Световен ден на книгата. На АртАкция. И на любовта.

АртАкция се появи на този ден. Точно преди една година. Помня, че умирах от напрежение. Имах чувството, че изстреляхме малка ракета в Космоса. 

Това е нищо, нищожна стъпка, бихте казали. И ще сте напълно прави.

Не сме открили лекарство против коварните болести, нито пък сме направили революционно откритие. Още по-малко сме спечелили награда за мир или пък сме разрешили важен политически спор.

Но има един малък детайл. Не знам дали сте се чувствали така, както се чувствах аз, когато започнахме www.atrakcia.bg. Спешно и генерално да искате да се махнете от нещо, което натиска слънчевия ви сплит и ви кара да се събуждате с нежелание. Не знам дали сте искали да започнете отначало, защото чувствате, че и малкото останал ви кислород, ще изчезне. 

Не знам дали сте започвали да правите нещо, което истински обичате. 

Ако не сте - започнете го сега. Спасява животи, повярвайте ми.

Не е свързано с работа от девет до пет - не, много повече е. Ще ви се случва да работите на плаж, на лодка, в кола, на тротоар, в бензиностанция, в джунгла (почти), на ферибот, в гнусни кафенета, в хубави кафенета, в тоалетна, на крак, съответно кракът ви ще изгори от компютъра, но нищо, в палатка, в каравана, в планина (ако обичате планината, при мен това не се случва), в бар, в 2 посред нощ, ще мислите за това докато се целувате, докато пиете, докато се къпете. Ще си го носите като татуировка, както казва Шаде. Може би и като дете.

И няма как да ви омръзне. Защото ви носи адреналин, еуфория и безкраен, изключителен, извънземен кеф. 

Но има нещо много важно, което се налага да направите.

Да откриете други луди хора като вас, които да изпитват същото удоволствие. Такива, които горят. 

Защото, ако научих нещо през тази една година, то е, че без любов не се получава нищо. Нищичко. И ужасно, обидно много си личи. Не мисля, че имаме нужда и от тази болка. Има достатъчно.

Спирам да пиша.

Днес е Световен ден на книгата, а небесата са приели и двама от най-великите личности - Шекспир и Сервантес. Има толкова много за четене...

Отивам да поработя на плажа, в една друга часова зона. Пълна с благодарност към вас, читателите, към вас, пишещите, към вас, подкрепилите ни. Без вас би било болезнено скучно.