Да те освиркат на Берлинале

Не, не беше чудо за три дни. Когато голяма част от собствениците на кина в Европа и Южна Америка отказаха да разпространяват филма "Рома“ на Алфонсо Куарон, защото е произведен от стримийнг платформата "Нетфликс“, си казахме, че и това и ще мине. Страхове, че традиционното киноразпространение ще бъде унищожено, е имало, когато се появи телевизията, след това видеокасетите, но така или иначе киното устоя. Следователно – нищо страшно. Но очевидно, не така разсъждават собствениците на кина, които виждат в стрийминг платформите собствения си фалит.

Последният повод за техен протест даде включеният в конкурса на Берлинале филм "Елиса и Марсела“ на испанската режисьорка Изабел Койшет. Германските собственици на кина обединиха протестния си вопъл и настояха филмът да бъде изваден извън състезателната програма. Директорът на фестивала обясни, че имал обещанието на "Нетфликс“ филмът да влезе в киноразпространението поне в Испания. Но това по никакъв начин на задоволи германските протестиращи. Те виждат в "Елиса и Марсела“ типичен представител на т.нар. филми за артхаус-кина, което означава, че им се взима от публиката. Журналистите също изразиха солидарността си с протестиращите и това беше единствената прожекция, на която имаше викове "ууу“ в началото на филма, когато в надписите като продуцент се появи "Нетфликс“.

Като проблематика "Елиса и Марсела“ би бил скандал преди десетина години, защото разказва за любовта на две жени. Днес обаче, когато еднополовият брак е разрешен в 23 държави (Испания беше една от първите, които го прие), тъкмо на Берлинале темата не изглежда революционна. Разбира се, филмът би имал своята просветителска мисия в останалите части на света. Последните надписи насочват към факта, че все още има страни, където този вид брак е забранен и други, където хомосексуалните се преследват от закона.

"Елиса и Марсела“ е направен по действителен случай. През 1889 г. две съученички в църковно училище се влюбват една в друга и постепенно се отдават на своята греховна любов. По настояване на родителите на едната те биват разделени, срещат след години, вече и двете учителки. Елиса и Марсела разбират, че не могат една без друга и заживяват заедно. Скоро обаче местните започват да се отнасят с подозрение към тях. Учениците им не влизат в част, поставени са в изолация. За да потушат скандала, Елиса изчезва за известно време. И се връща преоблечена като мъж. В този вид момичетата успяват да измамят свещеник, който ги венчава. Междувременно един от мъжете в селото се е възползвал от Марсела и тя забременява. Хората в селото обаче отново шушукат за двете жени, не ги спира и новината, че Марсела ще има дете. Двете са принудени да избягат в Португалия, където по настояване на испанските власти ги арестуват. Португалският служител се оказва добър човек и когато детето се ражда, той го оставя при себе си. В края на филма дъщерята посещава двете жени, които, вече твърде възрастни, продължават да са заедно.

През 1901 г. случаят е на първа страница на всички испански вестници, откъдето и режисьорката Койшет взима историята. На пресконференцията в Берлин тя обясни, че цели десет години е търсила финансиране, нито един продуцент не се бил заинтригувал от темата, затова накрая с радост приела филмът да се направи от "Нетфликс“. Дали от платформата са поставили свои условия, не е ясно, но "Елиса и Марсела“ сякаш е лишен от страстта, която една такава любовна история предполага. Да, филмът е черно-бял, да, мелодраматичните моменти са сведени до минимум, но това не е достатъчно, за да стане арткино. Вероятно именно поради по-широката публика, която "Нетфликс“ предполага, липсват радикални решения, дори еротичните сцени са заснети кротко и твърде традиционно.

Протестът на германските собствениците на кина едва ли ще промени съдбата на "Елиса и Марсела“, но пък се случи обратното – включването на филма в конкурса на Берлинале доведе дотам, че "Нетфликс“ промени своята политика и се подчини на германския закон. В резултат на протестите от септември т.г. платформата за стрийминг ще дава отчисления, които ще отиват във фонда за подпомагане на германското филмопроизводство. 

Според германското законодателство всеки, който печели от разпространение на филми, трябва да дава между 1,8 до 3,00 процента от оборота си в този фонд, като парите след това се използват за финансиране на нови проекти. Това е смазана система, функционираща на този принцип от години, всички телевизии също плащат своите отчисления във фонда, макар че от него не се финансират телевизионни сериали.

Разбира се, че "Нетфликс“ дълго се противи на включването в системата, адвокатите на платформата се бориха до последно, но "Елиса и Марсела“ и протестът срещу включването на филма в Берлинале в крайна сметка наклониха везната към искането на фонда. И от "Нетфликс“ склониха на плащане за производството на нови немски филми. Както всъщност от години плащат във Франция.

Разликата между системата в повечето европейски страни и американската система е като тази между спонсорството и плащането на данъците. В САЩ тези, които дават парите, го правят на базата на собствените си оценки и желание и могат по всяко време да си изискат сумите обратно, докато в Европа печелещите от кино са задължени да правят отчисления към фонда, без след това да могат да участват в решенията какво нови проекти да бъдат финансирани.

Не е ясно все още как ще бъдат изчислени процентите, които "Нетфликс“ трябва да плаща. При собствениците на кина е лесно – на базата на продадените билети. Но при платформата дали стрийминг от две минути от началото на филма и спиране ще е равно на гледане на филма докрая? И все пак от асоциацията на собствениците на кина доволно потриват ръце. Неотдавна те принудиха и "Амазон“ да плаща в общия кюп на Германския филмов фонд. След "Нетфликс“ ще дойде ред и на останалите платформи. Победата беше формулирана така: успяхме да подчиним на земните закони тези, които досега обитаваха ефира и се чувстваха недосегаеми.

Така от филм за любовта на две жени преди 120 години на една испанска режисьорка спечели Германският филмов фонд, който годишно раздава около 75 милиона евро за нови немски филми и копродукции с други страни. Понякога парите падат и от небето.

П.П. Междувременно Стивън Спилбърг, който отдавна е един от яростните критици на работата за "Нетфликс“, призова режисьорите да правят филми за кината, а не за платформите за стрийминг. Очевидно конфликтът в киноиндустрията ще продължи, също както и този между такситата и Uber или хотелиерите и Airbnb.