„Златна мечка” за режисьора Надав Лапид

Традиционно февруари месец е запазен за най-големите филмови заглавия по две причини – наградите “Оскар” и филмовия фестивал "Берлинале“. Начело на това огромно събитие е директорът Дитер Кослик, за когото тази година беше последната като такъв след цели 18 години. На закриващата гала в събота вечер, той беше изпратен от препълнената зала на крака.

Председател на журито беше френската актриса Жулиет Бинош и заедно с шестте ѝ колеги, връчиха голямата награда - “Златна мечка” на режисьора Надав Лапид и филма му "Синоними”. Историята е на млад израелец, който живее в Париж и обръща гръб на родината си.

Голяма част от другите интересни събития включваха много силно женско присъствие, подобно на дамата, начело на журито. Специалната награда за принос в киното беше връчена на 73-годишната британска актриса Шарлот Рамплинг, която беше изключително развълнувана да бъде почетена на 69-тото издание на Берлинале. Появата на 90-годишната режисьорка Анес Варда, за да представи документалния си филм “Varda by Agnes”, който проследява именно самата нея из Европа, предизвика топли и позитивни реакции сред всички нейни колеги.

Полската режисьорка Агнешка Холанд също представи най-новия си филм – “Mr Jones” за уелския журналист Гарет Джоунс, който разследва история в Съветския съюз през 1933-та година. 

С над 400 прожекции, 20 филма, които се състезаваха за престижни награди и големи звезди, които се разходиха по червения килим като Крисчън Бейл, Даян Крюгер, Тилда Суинтън, Берлинале също е и място за срещи на световния кино пазар.

Филмови творци от всички краища на земята обменят идеи, купуват права, обсъждат филми и какво ли още не. За мен тазгодишното издание на Берлинале е причина да попадна за втори път в този уникален град. Поводът на предишния път беше изданието на Европейските филмови награди, а градът отново беше пълен с творци от Европа и света. Цялата обмяна на идеи и филми се случва именно около емблематичния Потсдамер Плац, главно действащо лице във филма на Вим Вендърс “Криле на желанието” и иронията на съдбата е, че именно във финалния ден на голямото филмово събитие, светът загуби едно от най-важните имена в този филм – Бруно Ганц. 

Филмите, снимани в Берлин, са безброй и обхващат някои от най-популярните туристически дестинации. Голяма част от тях имат политическо значение, а други са скоростни екшъни или шпионски трилъри. Сред тях са “Бягай, Лола”, както и няколко филма от поредицата за шпионина Джейсън Борн. Пунктът за преминаване между източен и западен Берлин – “Чекпойнт Чарли”, също е ставал герой многократно във филми, като сред последните са “Мъжът от UNCLE” и “Мостът на шпионите”. Бариерата, както и поста за преминаване между двете части на града, са възстановени и като туристическа дестинация. Името на “Чекпойнт Чарли” идва от фонетичната азбука на НАТО. 

Любопитна е историята и на сатирата “One, Two, Three” на режисьора Били Уайлдър. Сниман е преди издигането на Берлинската стена, но излиза след нейното съществуване. Първоначално филмът е посрещнат негативно поради факта, че използва Студената война изключително точно като фон. Успехът му сред зрителите започва чак след 1980 г. Музеят на филмите в Берлин също е разположен на Постдамер плац. Той предлага пътуване във филмовата и телевизионна история на Германия, нямото кино, костюмите и легендарната Марлене Дитрих. Разказва и показва отдавна забравени истории и ни среща със статуята на Мария от филма “Метрополис”. Немският ням филм от 1927 година е първата пълнометражна научнофантастична лента, която за времето си е най-скъпата кинопродукция.   

Именно в тази филмова атмосфера заедно с фотографа Диляна Флорентин ни предстои среща с един немски актьор, който успява да направи холивудска кариера за себе си.

Фалк Хенчел е участвал в огромни продукции като “Легендите на утрешния ден”, “Welcome to Marwen”, “The Alienist”, “White House Down”. Когато аз се запознах с Фалк преди 17 години, той беше професионален танцьор за Джъстин Тимбърлейк, Марая Кери и Бритни Спиърс. Аз работех във видеотека в Лондон, а той ми беше клиент и ми разказваше как ще стане актьор в Холивуд. Честно казано, не му вярвах особено тогава, но години по-късно го разпознах в “Transcendence” с Джони Деп.

Фалк Хенчел

От около година се опитваме да се засечем за интервю и най-накрая успяваме в Берлин, където Фалк приключва снимките на нов сериал – “Spides”. Живее в Орегън в САЩ, напуска Ел Ей, защото не успява да издържи на фалша. Сега къщата му е сред природата. Същият спокоен и усмихнат човек е, който помня. Говорим си за филмите, които сме гледали преди години заедно и как той намразва танците малко след това, защото е танцувал само за пари, а не за удоволствие. Предстои му да разказва още много истории с продуцентската компания, с която наскоро е започнал.  

Срещаме се и с италианския режисьор Марко Ристори, който впечатляващо успява да продаде няколко от хорър филмите, които прави през годините на царя на нискобюджетните продукции – Уве Бол. Благодарение на това, Марко се насочва към Холивуд и му предстои първата голяма продукция с Джейсън Патрик и Розалин Санчез в главните роли.

Марко Ристори

Разбира се, сред другите моменти, които ни помагат да усетим атмосферата на града са и неговите ресторанти и барове – запазена марка на Берлин и притегателния дух, който носи.