True Detective 3: Истината излиза наяве

И защо сериалът е като гурме в свят на пържени картофи.

 

Зузи Аспарухова

Има една стара притча, чийто извод е, че колкото и бягаш и да се криеш, истината винаги излиза наяве, за да те удари в лицето. Единственото, което можеш да направиш, е да избереш по кой начин ще понесеш удара. Можеш да приемеш нещата и да го поемеш леко като шамар или да се заблуждаваш и тя да ти разбие неприятно черепа. Всичките ти действия преди това предричат този момент. Дори липсата на избор в случая е избор.

True Detective 3 или "Истински детектив 3“, изберете си как ви харесва повече, се уповава на изводите на тази притча и гради бавен, монотонен разказ за най-лошото в природата на човека – способността му да убива деца. Всеки, който има деца или обича децата, така както някои хора обича кучетата си, ще преглътне голяма неприятна буца още с първи епизод. Други ще разглеждат сюжета като изключително тежна и трудна драма, чиято мистерия се разгръща плавно пред очите им.

Не се бъркайте обаче. Сюжетът на True Detective 3 е по-сложен от този на предишните два сезона и ще трябва да следите внимателно всяка дума, всеки кадър и всяка реакция.

Да се върнем малко назад...

Ник Пизолато, млад сценарист и писател от Ню Орлиънс, пише първият сезон на True Detective година след като е приключил със сценарната си работа по американската адаптация на великолепния датски сериал The Killing. Той работи по първи сезон и още тогава стилът, в който предпочита да разказва, добива форма. Пизолато харесва мрачен модерен ноар с елементи на психотрилър, който нюансира с множество краски, присъщи на драмата. Той обича да разтяга историята във времето и пространството, да гъделичка сетивата на зрителя и да даде максимално поле за изява на актьорите, които да си поиграят добре с персонажите.

Така през 2014 година се появява True Detective. Матю Макконъхи започва своите големи крачки към сериозното кино, които завършват с "Оскар“ и овации същата година. Пизолато и режисьорът на пъври сезон Кари Фукунага имат близо година, за да разработят нещата добре. Единият пише, другият режисира, Макконъхи е в топ форма като актьор, а Уди Харелсън, който допълва това секси каре, е просто Уди Харелсън, тоест изключително добър. Четиримата произвеждат и доставят една от най-качествените криминални поредици за последните години. 

Мистерията и криминалният трилър, особено пък на телевизия, отдавна са се превърнали в нещо като дъвка, която средностатистическият зрител консумира след вечерята си. В двата жанра все по-често се промъкват нотки на лековатост и комедия, които трябва да оберат напрежението от налягалите наоколо трупове. Единствено скандинавската телевизия държи да показа нещата грозни и мръсни, някак по хичкоковски. Защото именно той е казал, че убийството си е мръсна работа, откъдето и да го погледнеш, и е трудно за изпълнение, въпреки всички глупости, които може да сте чули. 

Пизолато има много време, дадено му от НВО, които са продуценти на проекта, за да разгърне потенциала на шоуто в осем епизода и да го направи по свой вкус. Резултатът е чудесно качество, най-висок клас, дори и за онези, които не са почитатели на жанра. True Detective просто е добър продукт. Не е комерсиален, по-нишов е, но това му придава стойност, която отдавна отсъства в този тип телевизия.   

Втори сезон, който се появява само година след първия, е нещо като телевизионна катастрофа с размерите на голям влак. Някои твърдят, че е заради малкото време, което Пизолато е прекарал, пишейки сценария, други, че е заради ненужното натъпкване на много персонажи. Най-вероятно истината е някъде по средата, защото е безспорен факт, че резултатът от втори сезон е катастрофален. Един от филмовите критици в Щатите дори си беше позволил да напише, че сюжетът на True Detective 2 е толкова лош и объркан, че накрая на теб ти се иска просто да свърши и грам не те интересува кой е убиецът, защо се е случило това, което се е случило и изобщо има ли оцелели.

След това телевизионно фиаско, Пизолато се оттегля и пише книга - "Галвестън“, която впоследствие адаптира в сценарий, избран от актрисата Мелани Лоран за режисьорски дебют. Приятният ноар излезе тази година и в него отново е виден почерка на американеца. 

 

Междувременно обаче, Пизолато започва работа и по True Detective 3. Летвата за прескачане е високо и мерниците са насочени към него. И с право, след онова, което ни причини със сезон 2.

True Detective 3 стартира три години след финала на втория си сезон. Някои дори бяха изгубили надежда, че шоуто ще се появи отново. Абсолютно изпълняващ схемата си до момента, True Detective 3 следва фабулата на антологията. Третият му сезон се заема със сложен случай, разгръщаш се на фона на Южните щати през 80-те, 90-те и наши дни. В рамките на осем епизода Махершала Али и Стивън Дорф подреждат пред очите на зрителя пъзел, съставен от многолики парчета на неприятно престъпление.

В един летен ден на 1980 година Джули и Уил Пърсел излизат от дома си, за да играят наблизо, минават по централните улици на града си, виждат ги доста хора, фонът е жълт, времето е приятно, всичко е тихо и бавно. Баща им работи върху колата си, майка им пие някъде, очевидно е, че Джули и Уил сами се грижат за себе си. Денят минава, идва нощта, но Джули и Уил така и не се прибират. Другото ще го научите, когато гледате първи епизод.

Ник Пизолато умее да изкарва най-мръсните ризи на хората, да бърка в най-гнусната им природа и да я облича в гротескни картини, които допринасят към наратива. Любопитен е и начинът, по който го прави. Този път Пизолато е решил да надскочи себе си и е построил сюжетната линия в цели три времеви диапазона. Всяко едно от трите времена има свой личен контекст, който се прелива плавно с останалите и същевременно живее собствен живот. Всяко едно обаче има органично участие в историята, за да я дообогати и направи максимално реалистична и горчиво-тъжна, и да допринесе генерално към ключа, който ще отключи цялата мистерия.            

True Detective 3 е ненатрапчив, приятен пъзел, който се връща към корените си и показва на зрители си, че още го може. Затова най-вероятно спомага и великолепният Махершала Али, който е строг господар и вестител на истината, търсач и основна движеща сила на сюжета. Той влиза под кожата на детекти Уейн Хайнс – студен и премерен представител на закона, който има една цел – да разбере какво се е случило. Али влиза в трите костюма и изиграва майсторски началото, апогея и падението на Уейн, като му придава органична плътност. Гордо до него, като негов приятел, колега и wingman е Стивън Дорф. За Дорф могат да се кажат много неща – от това, че е правил качествени роли до факта, че в последните години не е играл в нищо добро – но химията между него и Али му помага да изпъкне и да свети със собствена светлина. Към тях добавяме британката Кармен Еджого, абсолютно чудесния Скут МакНейри, Сара Гадън (която няма да спра да препоръчвам в Alias Grace и Enemy) и най-голямата дъщеря на Мерил Стрийп – Мейми Гъмър. 

Те съставляват основното звено на True Detective 3 и разпределят силните и слабите си страни добре. Имат чудесна химия и преминават през времето и пространството, които този сериал гради, по-добре и от Марти Макфлай, седнал в ДеЛориан. 

True Detective 3 се връща към корените на онова, което го направи толкова желан и чакан. Той успява да излезе от калъпа на народилите се напоследък криминални истории и да направи от клишето за детективските мистерии нещо по-интересно, сочно и вкусно. Той е като гурме в свят на пържени картофи. На моменти е мръсен, труден, неприятен, бавен и дори леко сложен, но те кара да го гледаш. Дори когато това може да не ти харесва.

 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още РеAкция