Морска болест

Филмът "Синко мой" с участието на Миро Морски.

Ако любовта е безкрайно море, то морската болест е състояние, което примамва с дълбочинния си характер и неочакваните обрати. И със сигурност е нещо, в което Миро Морски е с ранг на капитан, разбирай голям професионалист. Миро Морски или Мирослав Атанасов, или Мимо за приятелите, а за меломаните Миро, вокалистът на група "Джанго Зе“, е основният играч в документалния филм "Синко мой“ на режисьора Павлина Иванова, който може да се види на 12 и 14 януари от 18.30  в Дома на киното. Че музиката и морето са в кръвта на Миро Морски става ясно още от началните кадри на продукцията, която върви като мост между минало и настояще.

Спомените му от детството във Варна се преплитат с музикалното писмо – песента "Синко мой“, която композира специално за своя първороден син. Интересен акцент във филма е присъствието на членовете на новата група на изпълнителя на любимата песен на "Джанго Зе“ – "Луди жаби“ – "Тюрбаните“, които впечатляват, както с ексцентричността си, така и с благите си души и големи сърца. Всичко в документалния филм на Павлина Иванова идва от сърцето и пак се връща там. Кръговратът на живота, на спомените, на основните герои, на музиката, на емоциите се движи във формата на морски вълни и дори в рядко мълчаливите паузи на филма се усеща деликатното присъствие на морето. Онова необяснимо саудаде, което държи в плен сърцето на всеки морски човек, и не дава пристан на сърцето му. Нещо подобно се случва с главния герой в лентата – Миро, който препуска през спомените си, за да подаде ръка на своя син с нежното и щуро парче "Синко мой“. В настоящия си живот, момчето с най-шарените морски очи – Миро Морски, е баща на прекрасно момиченце, и като истински, добре кален моряк, се носи блажено върху вълните на новия семеен кораб в Англия.

Не е забравил нито голямото синьо, нито великанът, на име Музика. Напротив – прави упори опити да ги събере в едно и това се е случило в лентата "Синко мой“. Горещо се препоръчва на хора, които не се страхуват да опитват всичко онова, за което специалистите препоръчват, че не се прави у дома и не се препоръчва на лаици. Както и на онези, които притварят очи, потъват дълбоко и виждат големия син аналгин. Последното е заемка от един голям човек и любимо перо на име Юри Лазаров. Но след Люк Бесон и Юри Лазаров не смея да употребявам авторски думи за онази титанична паст, за която всички често използваме думата море. Е, на Миро Морски му се получава добре и когато я пее, спомня си за нея и я предава във формата на сърце на момчето, което пътува във времето, за да го срещне като свой баща.

  

бюлетин

още реакция