Когато един мъж обича една жена

В такива моменти всичко изтича като пясък. И остават думите. На един мъж към една жена. На едно момче към неговото момиче. На Иван Ласкин към любимата му. Сбогом, момче.

Нямам обяснение защо те Обичам.

Понякога ме хваща яд на лепкавите ти целувки за които никой не знае!
Най-вече: с какво право ми ги причиняваш тези целувки?!??
Просто устните ти са като атомни вендузи! Топли и вдъхващи любов! Мамицата му!

Риташ ме докато спя! Крадеш ми айряна и ягодите от хладилника.
Печеното ти пиле с картофи има вкус на ксерокс! И аз те обичам !??!!

Също така, се дразня за това, че караш неимоверно и сексапилно колелото си! И аз завиждам вероломно! На седалката! Защото се докосва до теб! Вторачен в седалката, ми иде да я убия! Защото заради теб съм способен да ревнувам от седалка на колело!

Защото толкова те обичам!
Готвиш храна, която не би вкусил дори притеснен талибан в оставка или гладен павиан със семейни проблеми!
Както и камила с анорексия!

И аз те обичам!
Защото всичко, което правиш ти, е Обич!
И аз те обичам!

Пренебрегвам понякога трошицата бадемче между зъбите ти и капчицата бозичка на блузката ти... защото те обичам!
И целувката е моя за теб, мило момиче!
Ти правиш хората добри! И мен!

Толкова те обичам, че дори не забелязвам детето ни, когато притичва покрай теб! Толкова те обичам, че когато стоеше под дъгата в Гърция, тя ми се видя черно-бяла... Обичам бръчиците и нескопосаната ти прическа сутрин, когато се събуждаш и приличаш на морко врабче... Толкова те обичам, че само когато съм с теб, не съм егоист. Толкова те обичам, защото ме правиш добър и нежен, защото цериш просташкия ми характер само с поглед... защото те обичам! Обичам тайнството ти на честен човек и някои релефи от тялото ти, за които няма да споделя! Обичам дишането срещу лицето ми, когато спиш и аз те гледам. Обичам да те галя и ти да се усмихваш на сън...