История за любов... и тъга

Амос Оз, който ни научи да мечтаем.

Без Амос Оз нямаше да имаме шедьоврите "История за любов и мрак”, "Познание за жена”, "Черната кутия”, "Как да излекуваме фанатик”, "Животът и смъртта в рими”, "Юда”. Носител на множество литературни награди, в последните години името му беше често спрягано и за Нобел. Писателят гостува в България през 2009 година, по повод премиерата на "Животът и смъртта в рими”.

Амос Оз си отиде от този свят, изгубвайки битката с рака, но печелейки безапелационно и вечно място в сърцата на читателите. Писането му ни показа светлина в тъмните моменти, даде ни надежда тогава, когато нямаше дори и фини наченки на такава. И ни разказа за живота на хората в Израел такъв, какъвто той го познава още от девет годишен, при създаването на израелската държава през 1948 година. С всички нюанси на светлината... и с целия мрак. Поклон!

"Чувството за хумор е чудесно лекарство. Не съм срещал фанатик с чувство за хумор, нито пък съм виждал човек с чувство за хумор да стане фанатик, освен ако по някаква причина го е загубил.Фанатиците по правило са саркастични, някои от тях имат остър език, но не и чувство за хумор. Хуморът задължително включва способността да се смееш на себе си. Хуморът предполага релативизъм, способност да се погледнеш отстрани и да се видиш такъв, какъвто те виждат другите, възможност да проумееш, че колкото и да си прав и безгрешен, животът има и една смешна страна. Ако можех да компресирам чувството за хумор в малки капсули и да накарам цялото население на Земята да изпие по едно...

"Тишината в дворовете и по улиците е толкова черна и плътна, че чуваш как облаците прелитат ниско над покривите и галят върховете на кипарисите, чуваш звука на капките от крана в банята, шумоленето и драскането от мястото между гардероба и стената, толкова слабо, че едва го долавяш, но го усещаш с върха на косъмчетата по врата си.

"Едничкото, което имахме в изобилие, бяха книгите. Те бяха навсякъде: от пода до тавана, в коридора, в кухнята, във входното антре, по первазите на прозорците. Хиляди книги, изпълнили всяко кътче в апартамента. Имах чувството, че хората идват и си отиват, раждат се и умират, но книгите са вечни. Като малък мечтаех да стана книга.

"Действията на хората, всички действия на всички хора - независимо дали са продиктувани от страст или амбиция, от неискреност или съблазън, от алчност или хитруване, от злоба или недоимък, от надпревара, ласкателство или благородство, от желание да впечатлят, да привлекат вниманието, да останат в паметта на семейството, приятелите, родината или цялото човечество, незначителните и грандиозните действия, предварително заплануваните или спонтанните, правилните или погрешните - почти всички почти винаги те отвеждат точно там, където не си имал и най-малко намерение да стигнеш...

"Хората се стремят да запленят и очароват останалите, за да запълнят някаква празнина в себе си...

"Най-голямото ни съкровище е миналото...

"Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв.

"Хората искаха най-различни неща. Обикновено това, което нямаха и никога нямаше да имат. Постижимото приемаха за даденост.”

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още РеAкция