Свободата тук-и-сега

До 27 януари в СОФИЙСКИ АРСЕНАЛ – МУЗЕЙ ЗА СЪВРЕМЕННО ИЗКУСТВО, следобедите могат да бъдат една идея по-приятни, благодарение на проекта на Лиляна Караджова и Димитър Стоянович "Свободата тук-и-сега“ . Мотивирани от дефицита на разбиранията за свобода в широката българската общественост, фотографската инсталация и фотокнигатата представят арестантски снимки и авторски текстове на тридесет български интелектуалци и общественици, автори от кръга на списание L’Europeo. 

АртАкция силно вярва в абсолютното и категорично право на мнение и свободата да изразяваш смело позицията си. Именно тази свобода се е превърнала в абстрактна и закостеняла дума, лишена от конкретно съдържание, далечна на делничните проблеми на обикновения човек. Но веднъж попаднали в САМСИ, няма как да не се замислите над арестантски снимки и подписите на самите автори.

Портретите са заснети с камера среден формат върху чернобял негативен филм 120, вдъхновени от популярните арестантски снимки от 60-те и 70-те години на XX век – период, знаково свързан със силния отзвук на социалните послания в публичното пространство. Квадратът на средния формат и границите на кадъра служат като решетка, затваряща интелектуалците в собствените им образи, от които те се освобождават, подписвайки портретите и изземайки позицията на автора фотограф. Допада ни именно идеята за свобода зад тези символично снимани в затвор български творци от всички сфери на изкуството: режисьори, писатели, журналисти. Имат смелостта да зададат неудобния и често премълчаван въпрос, а именно: съществува ли изобщо свободата в днешното общество? Имаме ли достатъчно съзнание, за да я оценим, имаме ли достатъчно смелост, да се борим за нея?

Една от характерните особености на арестантските снимки е психологическата интензивност, резултат от попадането в извънредна ситуация. Разглеждайки архиви с арестантски снимки, Лиляна Караджова и Димитър Стоянович откриват богато разнообразие от емоционални състояния, включително усмихнати арестанти като Джеймс Хол, задържан на 19 август 1944 в Нюкасъл. Затова и участниците в проекта са получили право на избор в изражението, с което да изразят своя собствен арест. Усмивки, презрение, дълбоки погледи... Отражение на собствените ни мисли.

Излизаме от изложбата замислени, поне за миг, в цялото предпразнично бързане, а в главата ни се лута едничкия въпрос: 

Свободни ли сме наистина или сме в плен на невидими решетки, затварящи ни в черно-бели квадрати?