Виена обича Уес Андерсън

#ViennaGoesWes

Зузи Аспарухова

Събота е и във Виена е -10 градуса. Въпреки нечовешкия студ и вятъра, който размята шала ти и навлеченото ти в палто, пуловер, вълнени чорапи и куп други дрехи тяло, хората са навън. Настроението е коледно, традиционните базари, с които австрийската столица е известна, вече са отворени. Часът е малко след 11, но вече има хора, които пият греяно вино. Целият свят е тук! Точно тук, във Виена, в този миг, или поне това е моето усещане, докато се опитвам да си пробия път през тълпата на един от базарите, разположен на Мария-Тереза Плац. Целият район там е доста известен сред туристите. Защото в непосредствена близост там са разположени цели три впечатляващи музея – Музей за историята на изкуствата, Leopold Museum и Mumok – Музей на модерното изкуство. 

При такова наличие на персонажи и хиперболизиран арт, щеше да е странно, ако Уес Андерсън не беше избрал именно Виена за точката в земното кълбо, в която да направи своята първа кураторска изложба. За нея се заговори още през пролетта, когато официално беше обявена. Тогава кампанията течеше под наслов Vienna Goes Wes, при това с хаштаг, а всичко, което щеше да се случва зад стените в специално отделените помещения на Kunsthistorisches Museum се държеше в тайна. Единственото, което се знаеше беше, че Уес Андерсън – един от най-ярко разпознаваеми модерни режисьори с афинитет към цветни и нестандартни истории, заедно с партньорката си Юман Малуф, ще направи първата си изложба и е избрал Виена за мястото това да се случи. Толкова. Подробностите щяха да излизат своевременно. 

Kunsthistorisches Museum имат афинитет към такъв тип изложбени проекти. Първият им The Ancients Stole All Our Great Ideas е дело на художника Ед Руша, вторият During the Night е на Едмънд де Ваал, а това е третият им опит. Шапки долу, защото са смели и различни.

Изложбата с името Spitzmaus Mummy in a Coffin and Other Treasures беше открита официално на 6 ноември, а в началото на декември аз бях там, духана от вятъра, бутана от туристи и австрийци, проправяща си целеустремено път през тълпата от желаещи да влязат на топло или да пият греяно вино, за да се добера до крайната си точка – Музея на историята на изкуствата на Мария-Тереза Плац. 

Първото нещо, което ти прави впечатление е, че Kunsthistorisches Museum е внушителна стара сграда, а отвън гордо висят трансперанти, анонсиращи най-важните им изложби. Едната е на Уес Андерсън. За нея трябва да си запишеш час между другото и е хубаво да не закъсняваш, както и да си вземеш билет по-рано. Денят е събота, музеят е претъпкан и зает, освен изложбите и стандартните зали с изкуство, из коридорите се организира фотосесия с булки – както казах, сградата е впечатляваща. Дори аз бих се снимала там, облечена в неудобна бяла рокля с пайети. 

Много хора ме питаха дали изложбата не е на персонажи на Уес Андерсън и неговите филми и коя е Юман Малуф, с която той прави проекта? Краткият отговор е – не, не са персонажи, макар мумифицираната мишка да е нещо, което си представям да се появи в негов филм, а Юман Малуф е ливанка, илюстратор и художник, с когото той работи за първи път в Moonrise Kingdom, двамата имат връзка и дори 2-годишно дете. Когато човек ги види заедно някак знае, че it's meant to be.  

Това е тяхната изложба. Организирана и мислена заедно. В нея, правена в продължение на близо 2 години, чоек може да види кои са нещата в изкуството, историята и развитието на човечеството като цяло, които са ги развълнували. 

Разположена в точно 8 зали, специално отделени и направени за целта, изложбата побира в себе си съкровища от различни музеи и различни епохи – от древни времена, през египетско, римско и гръцко изкуство, Средновековие, Ренесанс, до наши дни. Някои от артефактите не са излагани на показ до този момент. За да сътворят този пир в областта на всичко, което ги вълнува през важните точки в историята, Уес и Юман са имали на разположение целия архив на Kunsthistorisches Museum и други съкровищници на изкуството, разположени из Австрия и други точки по света. 

В центъра на целия този пир стои малък ковчег. А в ковчега има spitzmaus mummy или мумия на специален вид мишок. Малкият ковчег е изключително стар и изглежда така, все едно ще ти се разпадне в ръцете, изрисуван е старателно и е изработен с прецизност, с която е известна само египетската древност. Истината е, че за първи път онази събота разбрах, че някой би мумифицирал мишката си, но вярвам, че това се е случило защото е била истински обичан домашен любимец, без когото отвъдният свят би бил едно сиво място, въпреки наличието на пир и угощения. Всички тези неща, които тази малка мишка, побрана в старателно приготвен за целта ковчег символизира, описват цялото усещане от изложбата на Уес Андерсън.

Кой друг би сложил в центъра на първия си кураторски проект мумия на мишка, а точно срещу нея картина на настръхнала бежова котка, без това да е проява на лош вкус или кич? Само Уес. При него дори най-голямата цветна истерия, дори състарената Тилда Суинтън, дори лисица маскирана с чорап на главата, или момиче тръгнало на поход през гората, обуто с копринени чорапи и котка в кутия, стоят някак винаги на място. 

Освен това Уес Андерсън има афинитет към животните и те присъстват винаги в неговите филми... и изложби. А хората, които приличат на животни сигурно са му още по-любими, защото още в първата зала, с влизането в пределите на Spitzmaus Mummy in a Coffin and Other Treasures те посрещат набор от портрети на Hirsute Man или Косматият мъж и цялото му семейство. И то космато. Най-чаровно е момиченцето, облечено в розова рокля и брада, която се слива с косата. Без майтап. 

И така нататък, и така нататък... всички осем зали са изпълнени, с кое от кое по-любопитни предмети и експонати от различни епохи, които могат да те удивлят, шокират, разсмеят или замислят, и всички те носят духа на Уес. И на Юман, разбира се, която е човекът направил най-страхотния супергеройски костюм в историята на анимация, съставен от долен чаршаф, момчешки гащи и чорап за маска, и принадлежащ на Аш от "Фантастичният господин Фокс“.

В изложбата човек може да види всичко – от мишки, котки и космати мъже, през рокли, брошки, украшения, до портрети на дебели аристократи, оръжия и нефритени глави. Изложбата ще бъде налична в Kunsthistorisches Museum чак до 16 април, когато заминава за Fondazione Prada в Милано. 

Обичам Уес Андерсън, така както дете обича първата си силно пожелана играчка, така както онзи египтянин е обичал прословутата мишка в ковчега, както човек обича специалните хора, които му влизат под кожата. В този смисъл Уес Андерсън ми влезе под кожата още когато за първи път видях The Royal Tenenbaums, а малко след това и The Darjeeling Limited. Знаех, че съм влюбена, но отказвах да си призная. Ето така познаваш, че някой ти е влязъл под кожата. Няколко години по-късно един приятел каза, че "Уес Андерсън отдавна не се подчинява на жанр в киното, защото самият той е жанр в киното“ и аз нагло откраднах тази фраза. Така че, когато се обяви, че той ще направи първата си кураторска изложба нямаше как да не си купя билет почти веднага. Щеше да е толкова нелепо и нередно, както да откажеш шоколад на дете, когато веднъж си му дал да го опита. Сърцеразбиващо. 

Изложбата му е като него. Wes at his best. Не случайно Виена обича Уес Андерсън. Както и аз.