Горан Стефановски: „Светът се ражда отново с всяко новородено дете!“

"На теб принадлежи добрата мисъл

И всички добродетели, които ти отиват,

Да не бягаш от тях“

Известният писател Горан Стефановски на своята новородена внучка Калина

На 27 ноември към небесния театър отлетя драматургът, прославил Балканите и родна Македония по света, Горан Стефановски. Само месец по-рано, той беше тук, в България, където публиката толкова много го обича, за да приеме  почетното звание "Доктор хонорис кауза” на НАТФИЗ "Кр. Сарафов“. Наред с многото други отличия (два пъти наградата на Стерийно позориште, шест пъти наградата Войдан Чернодрински), които вече имаше, Горан Стефановски посрещна това признание със силно вълнение и го оцени високо, вероятно защото го получи не от официални институти, а от колеги и приятели. 

Беше скромен човек, дълбоко обичащ човека и занимаващ се в цялото си творчество с вечните теми за рода, дълга, изчезващите ценности, любовта, Бога. Оттласнал се от двойното дъно на Балканите, успял да говори от името на всички татуирани души, загледан в безкрая на черната дупка, той вече си говори с Гоце, с жертвите от Сараево, със своите и с чуждите болки, защото приживе знаеше, че човек не е диво месо, а сянка, който търси дом. 

Благодарим за думите и мъдростта!

И за да не бъдем тъжни, публикуваме писмото на дядо Горан до своята първородна внучка Калина, написано през 2013 година и публикувано в а1mk:

"Пиша ти в първите часове след твоето раждане, пред Коледа, в навечерието на Новата година, в най-кратките дни в годината, когато слънцето спира да се учудва, почти пада в бездната, преди изведнъж да реши да вдигне главата си и да се изкачи като ново божество на светостта.

С радост в сърцето те поздравявам и бързам да ти кажа, че светът се ражда отново с всяко новородено дете!

Целият свят ти принадлежи и всичко в него е твое!

Твои са земята, и хората, и животните,

И билките,

И морето и рибите,

И небето и птиците,

Твои са слънцето и звездите

И твоя е луната

Всичко е твое!

Твои са четирите посоки на света

И изток, и запад

И север, и северозапад

Особено и юга

И не тъгувай за юга, а ти самата бъди юг,

И го носи в себе си, където и да си,

Твои са Охрид и Струга

Лондон и Цариград

И Мачу Пикчу и китайската страна

И градът на Вардар

Твое е Дебар Маало,

Твои са Канео, Нерези и Матка

И иконите и ангелът от Курбиново

Твои са Бийтълс, Стоунс и Ерик Сати

И сюитите на Бах за чело

Твои са оперите на Моцарт

Всичко е твое!

И строгата и проста македонска песен

На твоите знайни и незнайни предци

И бродерията на Дебър от Атлана и камъка на Стрезо

И те сега са твои

И представленията, които режисираше прадядо ти Мирко

И ролите, които играеше прабаба ти Нада

Твоя е магията на чичо ти Влатко, хем акустична, хем електрическа

Всичко е твое!

Всичко ти е дадено

Твои са моите драми

За да ми кажеш един ден, дядо, проблемите за които си писал

Вече са решени, отнесени с ръка,

Македонските въпроси са отговорени като македонски,

Отговорите с възклицания, светът вече е чудесен!

Твоя е глаголицата на Кирил и Методий

И кирилицата на Климент и Наум

Твой е и македонския език

И Блаже Конески

И цялата македонска литература

И разбитата азбука

Твои са и всички други езици

И английският на Шекспир и албанският на Фрашери

И сръбският на Нушич и гръцкият на Омир

И българският на Вазов

За да разбереш и почувстваш отвътре

За да можеш да ги поздравяваш съседите на техния език,

Както трябва

Твои са Тарковски, и Фелини, и Рубльов и Амаркорд

И Чехов, и Бекет

Твой е дори Марко Цепенко

Твои са и Силян щърка и всичките триста самодиви

Твое право е да ме питаш един ден защо са ви били нужни Ай пад, Ай под, и Ай фон и Ай мак

След толкова телепатия?

И защо толкова ви е мъчила квадратурата на кръга,

Пък решението го учихме в първи клас!

Твои са рецептите са реванета и чомлек

И пъстърва с магданоз

И постен боб с джоджен

И стрит сушен пипер в солницата

И биволското сърце и крушките

Всичко е ваше

И на цялото ваше поколение

Всичко ти е на една ръка

Всички постижения

На демокрацията

И човешките права

Всички широчини, и височини, и дълбочини

И Непал, и Катманду, И ацтеките

И Маите, които са те изпратили да ни кажеш,

Че това не е бил краят на стария свят

А началото на новият

На теб принадлежи добрата мисъл

И всички добродетели, които ти отиват,

Да не бягаш от тях

Твой е огънят на майка ти Пламена

И гордостта на баща ти Игор

И пътешествията на баба ти Патриша

И ясновидството на леля ти Яна

Твои са всичките ми плочи, малки и големи

Аудио касети, компакт дискове и ДВД-та

Всичките ми книги са твои

И всичко, което съм събирал със страх, че някой ще ми го вземе

Ти ще пътуваш без страх, където те заведе влакът

Ще живееш с насмешка, в един друг свят

Без разделение и разкол,

Без братоубийства

Радостен свят, разкошен и възвишен

Ще се сещаш за всички, които са били преди теб

Ще видиш техните лица и ще чуеш техните гласове,

Ще знаеш, че техните страдания са донесли твоята радост,

Ще ги споменаваш с добро и ще ги благославяш,

Ще им разказваш на твоите внуци и внучки

За македонските работи, какво направихме,

И какво унищожавахме, когато губехме разума

Така че не ни учи какво да правим занапред

Ако някой ти каже, тук има провал

Ти му кажи, има и мост!

Ако се окажеш пред високи планини

Превърни се в сокол и ги прелети!

Ако се озовеш пред дълбоки реки

Превърни се в мряна и преплувай ги!

Кальо Калино, моме,

Вдигни Кальо, черни очи,

Вдигни ги на високо

На високо, на широко,

Твой е светът!

Да имаш сърце

Сърце на сърцата

Целият свят да побере, дори да е за тия гърди малко

Манданът теб е имал предвид,

В онази благословия, в снегът, на Пирин планина

Брех хора, дете ни се роди в четата.

Хайде, да бъдеш здраво и живо дете, да порастнеш голямо, в лицето

Бяла и червена като тетовска ябълка, снажна като вита пиринска ела,

Грълото ти бисери да рони, гласът ти да е като на славейче.

И когато един ден гледаш в синьото небе и слушаш някой славей,

Спомни си за нас.

Спомни си за четата, в която си се родила.

Тази чета се бори за твоята свобода.

Моето име сега е твоето име!

Моята къща сега е и твоята къща, моята кръв сега си ти

Ще те пазя и да се пазиш

И да се предпазиш и да не се отказваш!

Прекланям се пред теб

Внучко моя

И пред неизброимите висини

На животът, който ти предстои!