Манифест

В центъра на София доскоро имаше огромен билборд с образа на Кейт Бланшет. Новината за алтернативния Манифест, в който една от най-добрите актриси в света се превъплъщава в 13 различни роли, съвсем закономерно предизвика силен интерес. Малко повече от месец по-късно обаче, интересът сякаш стихна. В интернет почти няма отзиви за филма. А между зрителите плъзна мнението, че той е претенциозен и убийствено скучен; че дори самата Бланшет не е в състояние да оправдае тези 95 минути, в които изтерзаната публика е принудена да слуша тежки, гъстоцветни фрагменти от най-преломните манифести в изкуството на XX век. Неприятна, непроницаема сухота. Филм-инсталация, който те оставя равнодушен, който – едва ли не – изисква смазваща ерудиция, за да може зрителят, със сетните сили на интелекта си, да се добере до един иначе престижен смисъл, заложен вътре, но достъпен само за малцина. 

Вероятно да. Но предимно не. Защото лично според нас в тази неконвенционална творба на Юлиан Розенфелд има особено чувство за хумор, което засяга всички ни. И за което няма нужда да сме защитили докторантура по естетическите платформи на дадаизма, супрематизма и ситуационизма, за да облъхне самотната ни, сляпа кожа.

Прочети още...