Честит рожден ден, Франкфурт!

Следващия октомври – пак. Хората от книгоиздателския бизнес знаят какво се крие зад тази неясна за непосветените фраза, а именно: през октомври се провежда Франкфуртският панаир на книгата, което означава всяка година нови срещи със стари познати, нови запознанства, нови договори, нови книги на пазара. Повторяемостта създава сигурност. И чувството за вечност. 

Историческите сведения казват, че панаирът на това място е с повече от 500-годишна традиция, тъй като недалече от Франкфурт, в съседния град Майнц, Йоханес Гутенберг революционизира книгопечатането, а поколението печатари след него използва вече съществуващия панаир за други стоки в по-големия град за разпространението и на своите книги. До към края на XVII век Франкфурт е най-големият пазар на книги, но избуялите църковни борби по време на Реформацията водят до разместване на културните пластове. Печатните издания, естествено, събуждат тревога във властта, и за да се държат под контрол кайзер Максимилиан II създава Императорска комисия за книгите със седалище във Франкфурт, която е цензурен орган. Задачата й е да следи дали на пазара, съответно на панаира, не се разпространяват книги, които да пропагандират реформаторските идеи на Мартин Лутер. Подложени на натиск и изправени пред пазарни трудности, повечето издатели се изнасят към Лайпциг. Комисията функционира до 1806 г., но след закриването й пътят назад към Франкфурт е труден, несигурен и не си заслужава финансовия риск. Градът на Гьоте и Шилер постепенно се превръща в централно културно средище за германските земи, а книжният му панаир е най-големият и най-важният за книгоиздатели и търговци повече от век чак до 1945 г.

Краят на Втората световна война и разделянето на Германия на четири окупационни зони полага началото на нов процес: обратно към Франкфурт. Голяма част от издателствата бягат през глава от Лайпциг, който остава в съветската зона, и се преместват в западната част. Insel, Brockhaus, Breitkopf & Härtel се установяват във Висбаден, Suhrkamp – във Франкфурт. Възстановяването на разрушените градове включва и възстановяване на книгоиздаването. Подпомогнати финансово от градската управа, издателите бързо успяват да си стъпят на краката и да започнат да пускат на пазара нови и нови книги. Важен елемент от икономическото им замогване е и фактът, че съюзниците от окупационните зони (подобно на кайзер Максимилиан II, но с обратна посока на действие) гледат на книгата като на съществен политически инструмент, който ще помогне на германците да се отделят от националсоциалистическото си минало и да продължат напред по пътя на демократичното развитие.

През 1948 г. в американската, британската и френската окупационни зони на Германия се провежда парична реформа, като дотогавашната райхсмарка се сменя с германската марка. Намеренията на СССР са да направят същото и в тяхната зона, но се забавят с подготовката на документите и печатането на парите. Руснаците се стряскат, че хората от западните зони могат едва ли не с чували да изнесат старите си райхсмарки в източната част и така да предизвикат неспасяема инфлация там. Затова завардват всички възможни начини на влизане в източната зона, контролират влакове, самолети, пътища. Без това да им целта, спират и обмяната на книги между двете части. На всичкото отгоре в съветската част проблемите по запълването на стомасите са по-страшни, малцина се тези, които мислят за купуване на книги.

В западната зона пък противно на очакванията на книготърговците печалбата от продажбите по Коледа’48 се оказват изненадващо добри. Паричната реформа прави книгите, печатани по времето на райсмарката, твърде изгодни. Книжарите пълнят рафтовете с тях и с новоизлезлите на пазара през лятото книги (вече с нови цени). Стари или нови – тези томчета се посрещат от немците като най-подходящия коледен подарък. Хората в бранша се изпълват с оптимизъм.

Началото на следващата година обаче бележи обрат. Неочаквано продажбите едва ли не секват. Джобовете сякаш изведнъж отъняват – спира се раздаването на порциони хранителни продукти, пазарът става свободен и хората се оказват по-бедни от досега. А малцината, които разполагат със средства, демонстрират прекалена взискателност, оглеждат хартията, корицата, изобщо като ще дават пари, то трябва да е за качествен продукт. Книготърговците превръщат част от наличните си германски марки в облигации, които обаче губят на борсата. Така средствата им намаляват два пъти. Същият процес се наблюдава и в други клонове на икономиката, но в книгоиздаването последиците са едва ли не катастрофални. Много от новопоявилите се след войната малки издателства скоропостижно фалират. Други пък рискуват – печатат книгите си на скъпо купена снежнобяла хартия и то в големи тиражи. Купувачите се броят на пръсти, търговците смъкват цената и резултатът е тотална загуба. Започва да се говори за криза в бранша.

Затова предложението на франкфуртския книжар Алфред Граде за организирането на панаир на книгата се приема от всички засегнати страни като първата възможна спасителна сламка. 205 издателства се обединяват и през септември 1949 г. излагат продукцията си. Заедно те продават повече книги, отколкото е сборът от отделните им продажби досега. 15 000 души посещават изложението за шест дни. Така от нуждата се ражда съвременният Франкфуртски панаир на книгата. 

Още следващата година той става международен – от 450-те издатели 100 са от чужбина, присъстват Швейцария, Австрия, Франция, Англия, Холандия, Швеция, САЩ. Всички получават еднакво по големина място, еднакво оформени щандове – малките издателства стоят наравно с големите. В конкуренция влизат единствено книгите, пиарът още не е развит като бранш. Сред германските издатели има и такива от източната част.

Докато на Лайпцигския панаир през същата 1950 г. почти всички изложители са от Източния блок, като в името им присъства обикновено определението "народен“. Такава е съдбата на Лайпциг до падането на Стената. 

Във Франкфурт пък с течение на годините чуждото участие надвишава това на германските издатели и панаирът на книги се утвърждава като най-големият в света. От 1988 г. се представя по една фокусна страна, сега това ще е Грузия. До този момент България е била фокусна страна само на панаира в Лайпциг. Шансовете, да бъде представена и във Франкфурт, отиват след 2023 г., тъй като дотогава страните са определени.

2017 г. влезе в историята на панаира със скандалите, предизвикали дори нахлуването на полицията, около щандовете на т.нар. крайнодесни издателства. За да избегне подобни неприятности, ръководството на панаира тази година е отделило крайнодесните в т.нар. "десен ъгъл“. Става дума за две-три издателства, свързани с партията Алтернатива за Германия. До "ъгълчето“ се стига през тесен коридор, където двама души трудно можели да се разминат, обяснява вестник Die Zeit. Все пак никой не иска на рождения му ден да влизат гости с кални ботуши.

Новите носители на основаната през 1949 г. Наградата за мир са Алейда и Ян Асман. В излязлата през 2017 г. книга "Човешки права и човешки задължения“ културоложката Алейда Асман разглежда темата за днешните бежанци. С насилието в монотеистично устроените общества се занимава пък египтологът Ян Асман в последната си книга "Тоталната религия“. Това ще бъде и заключителната церемония на тазгодишния панаир. 

Следващия октомври – пак.