За културата като форма на съществуване на човешкото достойнство

Покрусени сме от кончината на Деян Кюранов, философ, политолог, непримирим гражданин, основател на „Екогласност“ и програмен директор на Центъра за либерални стратегии. Човек, чието име се асоциира с интелектуална честност, висока етика и отдаденост на каузата на индивидуалните и политическите свободи. Сред преводите му от руски език се нареждат заглавията „В първия кръг“ на Александър Солженицин, „Всичко тече“ на Василий Гросман, „Капки от Русия“ на Борис Зайцев.

Деян Кюранов преведе и една от най-значимите книги, които „Колибри“ издаде тази година – сборника „МОИТЕ. Есета за руската литература“ на Михаил Шишкин. В негова памет публикуваме мотивите му да се захване с този превод, които служат като послеслов към българското издание:

Защо преведох тази книга

Защото споделям позицията на автора ѝ; ще я обобщя така:

1. Високата руска култура е покълнала от западни семена и избуяла на руска почва.

2. Тя отрича и е отричана от местната традиционна култура, основана на племенно съзнание, вбивано във верноподанически калъпи с терористични методи от централизираната власт.

3. Петър I, Александър II и комунистите правят три поредни модернизационни опита за „настигане“ на Запада. С цената на избивания на части от населението те тласкат страната напред, но не постигат целта си: поради по-бързото развитие на Запада цивилизационната дистанция Запад–Русия нараства, вместо да намалее. Днес тя е достигнала исторически максимум.

4. Високата руска култура трябва да продължава своята борба за очовечаване на Русия. Загубените битки не компрометират каузата.

Много от това може да прозвучи познато. Непознат за мен – и несрещан досега – е начинът, по който Михаил Шишкин защитава тази позиция:

Честно. Почти не съм срещал руснак – и „почтито“ е от учтивост, – който да не гледа да премълчи нещо ужасно за страната си или да не го опакова в оправдателни обстоятелства. Но Шишкин явно смята, че ако не „изкараш боклука от къщи“, къщата няма как да стане по-чиста…

Политически проникновено. Пиша го с бяла завист, като политолог, който се занимава със същите неща. „Тоа писател“ разказва играта на повечето (пак учтивост) професионални политолози на тема „Русия“; присъстващите се включват. За да не отегчавам четящия, сега, по примера на Михаил Шишкин, малко негова „пряка реч“ от тази книга:

„Московският улус на Златната орда проспа Възраждането и Реформацията. Руското съзнание се пробуди едва във века на Просвещението и се видя: образован барин в обкръжението на роби.“

„В руското училище ти създават навици за руския живот: да не изпъкваш, да мислиш под строй, да лъжеш истината, да разглобяваш калашници.“

„Колчем заговорим за руската „имперскост“ и „колониалност“, това звучи дори като комплимент за това кърваво блато без край, защото ни слага, нали така, в един ред с Британската империя.“

„Всичко, което трябва да се знае за съветското образование е (…) как във Воронежкия университет са изгаряли книги. [по Брежнево време] Инкунабули с дузини – печатани във венециански, флорентински и падуански типографии. Пергаментови фолианти. Уникални екземпляри, ценни за световната култура, ненужни на съветския ВУЗ.“

Накрая един къс „пряка реч“ и от мен – показващ, надявам се, защо твърдя, че споделям позицията на Шишкин. Цитатът е от моя статия, публикувана, преди да започна да чета тази книга:

„Руската висока култура още от мъчителното си създаване в тази робска страна по подражание на по-свободния Запад е живяла в постоянна битка с домораслата варварска култура. „Не знам да има друга страна“ – както се самоопява руският народ, – в която битката между високата култура и варварството да е била толкова неравна. (…) Вероятно защото исторически в Русия против висококултурните са обединени народ и държава: народът отхвърля, държавата – убива или купува. (…) Досега – варварите все побеждават, висококултурните руснаци все се възраждат, с всяко поколение“.

Деян Кюранов, Високата култура против варварството: Русия. Дневник, 9 юни 2024 г.

Деян Кюранов преводач превод Михаил Шишкин