Добро жури... за още по-добри филми

Престижът на един фестивал е функция на престижа на неговото жури. Ако фестивалът обединява кино и литература, следва журито да е мултикомпетентно, нали? Да е жури с широко скроен ум. Или поне да се състои от експерти в двете области. Е, журито на Синелибри 2018  удовлетворява този критерий. В състава му влизат четирима забележителни личности и артисти, част от които вече са гостували у нас.

Започваме с автора на "Вечерята” - писател със световна популярност, телевизионен продуцент и актьор. Херман Кох постига международно признание с излизането на въпросния екзистенциален трилър,  от който само в Европа светкавично са продадени над 1 милион копия. По-късно "Вечерята” е издаден в 55 страни, което е прецедент за холандски роман! Има няколко адаптации за театралната сцена и три екранни версии, една от които беше показана в рамките на Синелибри 2017. Кох е факир в смесването на съспенс, сатира и трилър и това обяснява успеха му, поне отчасти. Другата, задължителна съставка на неговите романи е истината. По-точно правдивостта. Две години след "Вечерята” се появява "Вила с басейн” – отново поразителен сюжет, който осветлява тъмната страна на нормалния човек, фокусирайки се върху съмнителните морални норми. На български са издадени и бестселърите "Уважаеми господин М.“ и "Одеса Стар” -  поредно доказателство за майсторството на Херман Кох да обрисува човешки същества, чиято жестокост е забулена с изкуствено приличие. Днес писателят е сред най-превежданите и уважавани творци на Холандия, с 9 романа в актива си, последният от които носи знаменателното заглавие "Канавката”. Проблематиката на книгите му е толкова смущаваща, че принуждава режисьора Питер Верхоф да му посвети документален филм. Търсещ отговор на въпроса: Кой е истинският Херман Кох?

Давид Фоенкинос е един от най-ценените френски писатели и не се нуждае от представяне у нас. Книгите му са преведени на повече от 40 езика, включително на български. През 2014 г. у нас излиза бестселърът "Деликатност”, един от най-обичаните романи на писателя, екранизиран с участието на Одри Тоту. Същата година Фоенкинос печели награди "Рьонодо” и "Гонкур на гимназистите” за своя 13-и роман - "Шарлот”, покъртителна биографична творба, написана в свободен стих. На български са преведени още "В случай на щастие”, "Еротичният потенциал на жена ми”, "Независими сърца”, "Инверсия на слабоумието” и семейната драма "Спомените”, пропит с топлота разказ, на свой ред пренесен на екрана под режисурата на Жан-Пол Рув.

"Нашите раздели“ е история за една нестандартна любов – колкото делнична, толкова поетична, богата на ирония, обрати и чар. У нас излезе и остроумната мистификация "Загадката Анри Пик“, който има екранизация от 2016-а година. Последният осъществен  проект на Фоенкинос като сценарист и режисьор носи заглавие "Ревност”. (В главната роля блести Карин Виар, която беше номинирана за "Сезар”). През 2018 г. излезе филмът "Лола и нейните братя”, също по сценарий на Фоенкинос. Освен че е романист и киносценарист с уникално чувство за хумор, той е автор на театрални пиеси, на комикс в два тома и на книги за деца.

Роден в Лондон през 1959 г., Майкъл Маккел се прочува през 80-те като автор на песни и изпълнител. През 1991 г. преживява тежка катастрофа, която се оказа катализатор за промяна в кариерата му. В продължение на три години учи актьорско майсторство в института за филмово и театрално изкуство  "Лий Страсбърг” и започва да се изявява на сцената – предимно в класически роли. Впечатляваща е телевизионната му кариера. След като години наред играе поддържащи роли на злодеи, в средата на 2000-те му поверяват водещата роля в полицейската поредица "Murder Investigation Team”. 

Снимал се е в няколко филма на режисьора Тери Лий Коукър, участва в  "Кой се нуждае от врагове” на Питър Стилиану и в "Съюзени” на Робърт Земекис.

Името на Анди Делиана нашумя с проекта "Перфектният гангстер” (2016). Става дума за документална продукция, базирана на книгата “Правилата на Готи” от Джордж Анастасия. Но Делиана отдавна се изявява като продуцент, сценарист, режисьор и актьор. Сред филмите, в които е инвестирал време и талант, са "Извън досег” (2011), "Амок” и "Завръщане към Q82” (2017), кувейтска версия на култовата научно-фантастична комедия "Завръщане в бъдещето” на Робърт Земекис.

Делиана е изпълнителен продуцент и на канадския хорър филм "Covenant” ("Завет”) с участието на Ник Смит и Кели Макдауъл. 

Както подобава на жури, чиито членове са все достолепни мъже, председател е Мартичка Божилова от продуцентската компания АГИТПРОП. Трудно е да обхване човек личността й, затова ще наблегнем на отличията. На най-престижния фестивал за документално кино в света – IDFA в Амстердам, филмът й "Георги и пеперудите” печели голямата награда "Сребърен вълк”. Следват нови успешни проекти и множество награди за"Коридор No8”, "Проблемът с комарите и други истории”, "Момчето, което беше цар”, "Омлет”… Напоследък името й се спряга и редом с пълнометражния филм "Не ме докосвай” на румънската режисьорка Адина Пинтилие. Провокативна копродукция, която се движи по ръба между фикцията и документалистиката, между визуалното изкуство и филмовия разказ. (И смелостта й беше възнаградена със "Златна мечка” на Берлинале 2018!) Мартичка е един от продуцентите на първия БГ филм омнибус «15», както и на първите оригинални български продукции за HBO, "Бетонни фараони” и "Хотел Рай”. Носител е на наградата “International Trailblazer” за креативност, новаторство, оригиналност и пробив в документалното кино. Има копродукции с Германия, Франция, Финландия, Швейцария, Швеция, Италия, САЩ и др. Била е член на жури на редица фестивали и лектор на различни европейски уъркшопове и събития в областта на документалното кино. С това отговорностите й не се изчерпват. Тя е директор на Балкански документален център и официален представител на Европейската документална мрежа (EDN) в България. А преди броени дни един от последните й продуцентски проекти – "Безкрайната градина” на Галин Стоев, беше заслужено удостоен с наградата на Съюза на филмовите дейци в България.

Не всеки фестивал може да си позволи такъв елитен отбор от арбитри. Някак трябва да си го е заслужил. В случая със Синелибри обяснението е прозрачно. Досегашните издания на фестивала се отличаваха с ударна конкурсна програма. Миналата година наградата отиде при италианския режисьор от турски произход  Ферзан Йозпетек за кинематографичното бижу "Истанбул червен”. Въпреки силната конкуренция журито, представено от Илиян Джевелеков, Бруно Куле, Кийра Чаплин и Дориана Леондеф, беше единодушно. По всичко личи, че и тазгодишната селекция ще е безапелационна. Впрочем… обратното броене вече започна.