Наистина ли си отива лятото?

Не и преди АПОЛОНИЯ 2018. Светлозар Желев влиза в ролята на литературен гид на тазгодишната програма.

 

Днес е 2 септември. На тази дата е роден един от любимите ми български поети – Георги Рупчев, който ни напусна само на 44 години. Годишнина е и от смъртта на великия майстор на думите, създателят на светове Дж. Р. Р. Толкин, и е втори ден от Литературната "Аполония“.

Созопол е окъпан от слънчеви лъчи и августовски температури, морето е като езеро, а хората морно търсят сянка по калдъръмените улички на Стария град или верандите на ресторанти и заведения, в очакване на вечерното захлаждане и поредната доза култура. Кино, музика, театър, изложби, книги. Защото културата е наркотик. Добрата литература, книгата, думите... влизат под кожата, циркулират във вените, изпълват мислите и даряват животи. Та за тази литература ми е думата.

Литературната програма на фестивала за изкуства "Аполония“ беше открита снощи със среща с Георги Господинов и "Всичките наши тела“ – последният му сборник със свръх кратки разкази, поезия в проза и проза в поезия. Както каза снощи Надя Радулова, която представяше книгата, а днес Гого Лозанов в "Цената на успеха“(един интересен и важен формат, който Маргарита Димитрова, директор на "Аполония“ създаде преди години), това е книга, която търси и открива  този първичен, най-дълбок пласт на истинската литература, в който няма родове и жанрове, и се сливат и поезия, и проза.

Снощи имаше около 300 човека и много такива, които не успяха да влязат в галерията. Имаше прекрасна атмосфера, а като венец на чудесното събиране, двама млади българи– Крум и Северина, подариха на Георги преведената и издадената от самите тях антология с негова поезия на полски език. След такива вечери виждаш, че може би има смисъл, има бъдеще, има надежда.

Днес има нови три представяния на книги. Както и почти във всяка от оставащите вечери до 8 септември, когато е закриването на фестивала. Ще се опитам да ви насоча към най- интересните по дни. Довечера ще бъдат представени две стихосбирки на хора, свързани със Созопол – "Следверие“ на Васил Славов и “Anadromous” на неговата съпруга Людмила Калоянова, която е от Созопол. Може би не са ви познати, от много години живеят зад океана, но поезията им е истинска. От 20 часа е водещото събитие на литературната вечер, срещата с Рене Карабаш и нейната "Остайница“, роман за самоопределянето, за отговорността, за греха и изкуплението, за силата на природата, за желанието за живот, за свободата и стремежа към щастие. Едно от най-силните литературни събития през тази година. Не пропускайте да се запознаете с този роман.

Утре вечер, на 3 септември, от 18 ч., ще представим списанието за култура и изкуства АРТизанин, 1 година и 12 броя, които се превърнаха в  истинско явление в българския културен текст. Септемврийският брой е убийствено добър, на корицата е актьорът Владо Пенев, който навършва 60 години, а в литературната му част има откъс от предстоящия да излезе на български език в превод на Владимир Полеганов пореден роман на любимия Томас Пинчън – "Вроден порок“. Броят влючва още и разказ от Мария Спирова, есе от Силвия Недкова, автор и на АртАкция, поезия от Александър Секулов и откъс от новата книга на Чавдар Ценов. Целият брой е фантастичен!

От 20 ч. може да се срещнете с Недялко Славов и с романа му "Пиафе“.

На 4 септември, нова доза добра литература – първо от 18 ч. ще се срещнем с разказите на Йордан Д. Радичков "Двеста линейки в час“, а от 20 часа е премиерата на "Балканска рапсодия“ на Мария Касимова-Моасе, нейният първи роман. И то какъв. Мек и топъл като прясна погача, носталгично-романтичен, тъжен и усмихващ, докосващ и обгръщащ, отнасящ читателите в една друга епоха, в друго битие, в друга вселена на смесване и оцеляване, на любов и болки, на оживяване и отдаване. Не го пропускайте в никакъв случай. След като миналата година Мария представи на "Аполония“ първата си книга "Близки срещи от третия вид“, вече и първият роман е тук.

На 5 септември Евгения Атанасова-Тенева ще представи книгата си "Кристо, Влади, Росен и плаващите кейове“ за целия път на проекта, извървян от художника и екипа му. Моментите от създаването, съзряването и реализирането на идеята за една от най-забележителните арт инсталации на 21 век, плаващите кейове в Италия. След това може да гледате театър на маса – пиесата на носителката на "Аскеер“ за драматургия Оля Стоянова – "Страх за опитомяване“.

На празника на Съединението, за мен заедно с 24 май, най-светлият български празник, 6 септември, ще имаме 3 изключителни литературни срещи.

От 17 ч. ще представя новия роман на Здравка Евтимова "Зелените очи на вятъра“, поредното литературно бижу, излязло изпод перото на една от най-добрите съвременни български писателки, носителка на почти всички национални литературни награди, автор на блестящи сборници с разкази и романи, та и изучавана даже в американските училища. Този роман е истинско откровение. 

Литературна вечер продължава със среща, която ще изненада – прекрасният български актьор и театрал Рашко Младенов със своята първа книга "До последен дух“. Книгата е усмихнат и забавен поглед върху целия му живот, образование, кариера, филми, постановки, ръководство в театрите, а и накрая като служебен министър на културата. Всеки, който познава Рашко, знае какъв разказвач и зевзек е, и книгата със сигурност ще ви усмихне и развесели, ще научите много неща от кухнята на киното и театъра в България, ще се срещнете с много от най-любимите ви актьори и режисьори и ще попаднете в главата и мислите на един чудесен човек и творец. 

И накрая, венецът на вечерта, ще бъде срещата с патриарха на съвременната българска поезия, поетът, повлиял, подкрепил, подпомогнал, напътствал толкова много поети от няколко поколения, техен ментор, приятел и сподвижник, мъдрец и един от най-талантливите български поети – Иван Теофилов. Всяка среща с него е дар. Тук ще представи премиерно последната си книга "Гласът на тишината“. Отбележете си го.

На 7 септември Михаил Неделчев ще представи поетичната антология "Европа“, а после ще се срещнем с двама от най-интересните съвременни български писатели, чиито романи са сред най-любимите на българските читатели – от 18 ч. с Михаил Вешим, главен редактор на в-к Стършел, автор на романи като "Английския съсед“ и "Нашингтон“, фейлетонист и разказвач. Ще ни представи последната си книга "Оксиморон“.

И накрая на вечерта, от 20 ч, Алек Попов и неговите "Сестри ПАлавееви 2: По пътя към новия свят“. Хуморът, иронията, дълбочината, лекотата на разказа, силата на езика, търсенето на истината и осмиването на социалните и всякакви други недъзи, но по умен, забавен и фин начин, направиха от Алек Попов един от най-любимите, знакови и ценени съвременни български писатели. И тази вечер ще е чудо.

И стигнахме до последната вечер, когато със сигурност всички ще сме малко тъжни, че фестивалът е към своя край, но и щастливи. В очакване на следващата "Аполония“.  Още три чудни представяния ще ни се случат в тази осмосептемврийска вечер. От 17 ч. ще се срещнем с един изключително интересен млад писател – Джеймс Илиянов, чийто неподражаем стил е повече от забележителен. Неговият роман "Това е лабиринтът“ на границите на абсурдизма и сюрреализма, ни води през лабиринтите на мисълта и делириума на главния герой, създава свят, населява го със същества и после го обитава.Изключително амбициозен проект.

Продължаваме с един знаменателен созополчанин, легенда за града и мрачните среди на ъндъргаунда, прекрачил границите на закона, и върнал се отново в правия път, един от най-добрите касоразбивачи на България от близкото минало, Савко Калата. Неговите истории в сборника му "Да оцелееш в ада“ ще ви направят съпричастни към една съдба, един човешки живот, който ще ви обогати и разтърси.

И от 20 ч. , последното литературно събитие на тазгодишната "Аполония“, с което ще се закрие официално програмата, чак до догодина, е представянето на чудесната антология "Български поетичен авангард“. Прекрасен завършек на литературната програма на фестивала.

Ако сте по морето, около Созопол, елате в галерията. Създателите на светове, майсторите на думите, писателите и поетите ви очакват!

И накрая нека завършим с едно стихотворение от Рупчев:

ОТДАЛЕЧАВАНЕ НА ВЪЗДУХА

Отзвъняваше лятото с бавни лилави камбани - 

звук след звук от невидими църкви 
и вървяхме из дългия град запотени, замаяни, 
нито живи, ни мъртви.

Бяхме гладни, по прашната улица страшно кънтеше 

предвечерния въздух, заблъскан от тебе, 
и се спряхме на моста, и право насреща ни 
се задаваше погребение.

Те се точеха с празни лица, свити в трескава жега, 

преминаваха, после изчезваха тихо в завоя 
и оставахме ние, и дишахме сухо и стегнато 
непознати отново.

А небето пилееше точни чугунени удари 

върху нас, върху нашите евтини ереси 
и стояхме объркани там, уморени от чудото, 
неповярвали в него и в себе си.

 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още РеAкция