Стенли Кубрик преди да стане режисьор

Стенли Кубрик никога не е посещавал колеж. През 1945 година, само на 17, започва работа като фотограф за престижното списание Look, а безбройните му улични скитания улавят вълшебни мигове както от живота в Ню Йорк, така и от скритите бляскави моменти на звездите. Кубрик напуска списанието пет години по-късно, оставяйки колекция от около 13 000 снимки. Градският музей в Ню Йорк е и домакин на изложба, посветена на годините, в които усета и вкуса на Кубрик са се формирали. Неведнъж самият той е споделял, че на 21 години е научил как работи света. А фотографиите му са истинско свидетелство за това. Изложбата следва хронологичния ред на събитията и на активните фотографски години на Кубрик. В началото се забелязва и хаотичният подход и окото, сякаш жадно за още и още моменти. С времето фотографиите на Кубрик стават все по-кинематографични и способни да разкажат цяла история с един кадър. Нещо, което е изключително полезно за режисьорската му кариера. Първото есе за списанието носи името "Живот и любов в нюйоркското метро" и е пленителна снимка на млада двойка, която спи сладко докато пътува. А жената, която момчето така усърдно пази, е и бъдещата съпруга на Кубрик. Фактът, че някои от снимките са режисирани, само доказва, че Кубрик е имал нуждата да разкаже история, дори само с една фотография.

Нещо необичайно за стила на Кубрик е и фактът, че и като режисьор, и като фотограф, той наблюдава наблюдаващите. Никога няма да забравим "Широко затворени очи" или пък кадрите от първите години в Look, в които Кубрик снима предимно хора, гледащи други хора.

За референции на много от последвалите сцени във филмите му служат и фотографиите от престоя на Кубрик в Look. Режисьорът се фокусира върху живота тогава, когато навън се стъмни. Страстите, историите, демоните... всичко онова, което излиза на повърхността.