„РИС“: Документален прозорец към забравения свят на един изчезващ вид

Във време, в което въздействието на човека върху природата продължава да е ключова тема на обществения диалог, новият документален филм на режисьора и аниматор Стефан Войводов „РИС“ поставя под светлината на прожекторите съдбата на един от най-загадъчните, рядко срещани и уязвими хищници в Европа – риса. С новаторски подход съчетаващ документалистика и анимационни похвати, проектът е замислен да изследва сложната съдба на потайното животно в България, представена през перспективата на „последния“ представител на вида, чийто вътрешен глас оживява благодарение на актьора Валери Йорданов.

Заснет в различни части от България, „РИС“ ни пренася от Западна Стара планина през Рила до Родопите. Анимационните елементи, вплетени в кадрите, уловени с фотокапани и дронови заснемания на горските масиви, добавят поетичен нюанс към разказа, създавайки динамичен и визуално въздействащ портрет на многообразието на българската природа. Пейзажните планове, заснети от птичи поглед, ни издигат над столетни планински гори, а историята, разказана през погледа на риса, е ритмично допълнена от звуците на горските животни и музика.

В центъра на историята стои доктор Владимир Тодоров, изтъкнат български зоолог, еколог и специалист по едрите хищници в България, който е посветил кариерата си на изучаването и опазването на дивите животни. Неговата роля във филма трансформира научната дискусия в достъпен и емоционален разказ, който подчертава значението на всяко действие за опазването на „голямата котка”. Следвайки стъпките му, научаваме как съвременните технологии като фотокапани са използвани за наблюдение и събиране на данни за горските обитатели в техния естествен хабитат. Разбираме още как намаляването на популацията на риса отразява по-широките процеси на индустриализация и стремеж към технологичен „прогрес“ в България след Първата световна война.

Освен това филмът засяга въпроси, свързани с мястото на риса в българските всекидневни представи, въображение и митология. Дълги години гонен, белязан като кръвожаден, вреден и нечист вид, рисът често е имал съдба на отшелник по родните ширини, което в последствие се превръща в причина за неговото целенасочено изтребване. Така в края на миналия век е вписан като изчезнал вид в Червената книга на България. Въпреки това последните десетилетия носят надежда за „тихото му завръщане“, благодарение на усилията на природозащитници и нарастващата осведоменост за неговото съществуване.

Филмът „РИС“ на Стефан Войводов допринася към тези усилия като не просто изгражда многопластов кинематографичен портрет на забравеното животно, но и поставя големите въпроси за връзката между човека и природата, значението на биоразнообразието, отговорността ни към бъдещите поколения, и непоправимите последици от загубата на един вид. В контекста на бързите климатични промени и нарастващия човешки отпечатък, филмът отправя важен призив за действие и става своеобразен манифест за опазване на природата, необходимостта от глобален ангажимент и съпричастност.

С „РИС“, Стефан Войводов затвърждава своя творчески път в документалистиката, продължавайки темите за връзката човек-природа започнати в филма „Мечка“. Режисьорът е познат с отличени филми и селекции от фестивали в България и по света.

Проектът е реализиран с подкрепата на Национален фонд „Култура“.

РИС документален филм Стефан Войводов