Тъга и танго: Животът на Мария Шнайдер

Биографичната драма на Джесика Палю „Да бъдеш Мария“ разкрива сложната и травматична история по време на снимките на шедьовъра на Бертолучи „Последно танго в Париж“


Една от най-интересни биографични драми на кино-литературния фестивал Синелибри тази година е посветена на живота на една актриса, която след най-великата си роля, изгубва себе си. Какви са причините? Може би ще си дадем част от отговорите, когато гледаме биографичната драма „Да бъдеш Мария“, която имаше своята световна премиера на кинофестивала в Кан.

Филмът е завладяващ поглед върху живота на актрисата, която прави актьорски и звезден пробив само на 19-годишна възраст, когато участва в емблематичния и скандален за времето си „Последно танго в Париж“ на италианския виртуоз Бернардо Бертолучи, където си партнира с голяма звезда - Марлон Брандо. 

Мария Шнайдер участва във филма и изпитва надежди за богата и плодотворна кариера, която този трамплин би могъл да й даде. Уви, дали заради стереотипите на времето и отношението към жените от великите мъже с власт, тя остава напоена с горчивина, която по-късно се опитва да дави с алкохол и хероин.

Въпреки проблемите в някои сцени, които наподобяват сапунена опера, филмът днес резонира по особено актуален начин, защото неговата тема все още е табу за обществото. Това е история за един наивен и безсилен млад талант, малтретиран и унизен в името на изкуството, но и за агонизиращите последици и травми от това отношение.


Наративът разказва за едно формиращо събитие в живота на Мария Шнайдер от 1967 г. до 1980 г. Отгледана от също тежко травмирана самотна майка (Мари Гилен), тя е представена като момиче, което търси валидация, любов и приемане от света навън.

На 15 години тя за първи път се свързва с баща си, известния френски актьор Даниел Гелин (Иван Атал). Продължителната й комуникация с него и приятелите му като Ален Делон, кара нестабилната й майка да я изгони от дома. Мария намира подкрепа при чичо си Мишел (Джонатан Кузини) и в крайна сметка при един парижки агент (Станислас Мерхар), който й дава малки роли във филми и на театралната сцена.

Когато филмът излиза на екран, неговата сурова сексуалност в конкретната сцена разпалва огнена буря сред медиите и публиката. Чувствителната Мария внезапно е център на внимание и ярост, без никаква подготовка и предупреждение как да се справи с тях. Когато тя признава на един от журналистите, че сцената на изнасилване с маслото я е изненадала, нейният циничен агент моментално я укорява: „Ваша работа е да продадете мечтата на пресата. Погледнете го като представление.“ Дори собственият й баща пренебрегва усещанията й за обида, унижение и огромен стрес, казвайки й колко е страхотно, че може да стане известна актриса само с една роля „за една нощ“.
Втората част на филма показва как животът на депресираната Мария излиза извън контрол. Тя спи безразборно в нечии домове, с любовници от мъжки и женски пол, витае в пространството с тях напред назад и има късмет, че някои от тях са по-грижовни като Нур (Селесте Брункуел). Пристрастена към хероина, Мария придобива репутация на неспособна и сложна за комуникация на снимачната площадка. Предлагат й се главно роли, които изискват голота и такива, които я сексуализират като обект, неведнъж се случва да напуска различни продукции по време на снимки. Филмът на Джесила Палю завършва през 1980 г., след нейното появяване в „Merry-Go-Round“ на Жак Ривет.
Изобразяването на света през очите на самата Мария, използвайки в по-голямата си част близки планове на лицето й, помага на филма, защото ефектите на нейните полюсни емоции на падения, несигурност, слава и надежди, изглеждат още по-въздействащи.


Филмът завършва без никаква индикация, че Мария е живяла още 31 години и се е появявала в повече от 30 други филмови и телевизионни продукции, преди да умре от рак на гърдата през 2011 г. Обаче показва нещо много важно, че за разлика от други звезди от времето си, тя говори за неприемливото отношение към нея още тогава, въпреки че отново заради времето и нравите, е игнорирана или даже по-лошо, жестоко остракирана.

Преди премиерата на „Да бъдеш Мария“ в рамките на Синелибри на 24 октомври в кино Одеон, ще има дискусия с екипа на фондация EMPROVE и специалисти за знаците на токсичността и границите на насилието, било то физическо или психическо.

бюлетин

още реакция