Най-доброто от Берлинале: „Невидимата зоологическа градина“ на Ромуалд Кармакар

По важност немският режисьор Ромуалд Кармакар се родее с колегите си Кристоф Шлингензийф и Роналд Клик. Филмографията обхваща не само игрални и документални филми, а и такива, които преминават в границите на съвременното изкуство и намират публиката си в галерии и музеи. В немския киноархив Кармакар се нарежда сред най-реномираните и международно признати артисти – въпреки това той остава неразпознаваем извън професионалните среди. Отново става дума за това колко ограничен и неефикасен е медийният дискурс около по-сериозното изкуство в Германия. Не използвам прилагателното „сериозно“, за да подчертая някаква елитарна същност на неговите произведения – тази сериозност е факт. Минималистичният му тричасов филм „Химлер проектът“ (2000) , част от фонда на МоМА с културно-значими творби на изкуството, представлява непрекъснат запис на актьора Манфред Цапатка, който изчита оригиналния текст на скандалната Химлерова реч, произнесена на 4. Октомври 1943 г. в Познан пред генералите на нацисткия охранителен отряд. Според мен именно „сериозен“ е прилагателното, което определя подобен документален експеримент, изискващ високо ниво на внимание и търпение от зрителя. Кармакар е един от артистите, които участват в немския павилион на 55-ото Венецианско биенале с филма „Хамбургските уроци“. Хила Пелег, част от кураторския екип на „Документа 14“ и селекционер на неговия филм „Нощта пее своята песен“ (2017), пише: „Директният и радикално минималистичен анализ на предмета в неговите филми потапя зрителите в ситуации, просмукани от гняв, ужас и насилие.“

В контекста на това обобщение последният филм на Ромуалд Кармакар, чиято премиера се състоя в рамките на селекцията „Берлинале Форум“ – „Невидимата зоологическа градина“ е с изненадващо различен сюжет, послание и ангажимент. Заснет почти изцяло по време на втората Ковид карантина, тричасовият институционален пейзаж на филма представя задкулисното ежедневие на Цюрихската зоологическа градина с всички нейни обитатели – животни и хора. По това време гордостта на Цюрих предприема строежа на невиждан по архитектурна и ландшафтна сложност нов дом за слонове, както и нови експерименти в сферата на съжителството на различни животински видове, в опит да се постави под въпрос вековната практика на тяхната изолация.

Това бяха едни от най-бързите, интензивни и интересни три часа на фестивала. Ромуалд Кармакар заснема работата на ветеринарните екипи, които лекуват саламандри със салмонела или се опитват да предотвратят епидемия от малария сред птиците. Пред камерата застават всички – от директора до хигиениста, които против всяка йерархия работят заедно в отдадеността си към възможно най-добрата изкуствена среда за живот, която трябва да събере в швейцарския град флората и фауната на седем континента. С изумителна грижа те не пропускат нито един детайл. Освен видимата функция на зоологическата градина като топос за познание и развлечение, филмът разкрива и лабиринта от икономически и морални въпроси, които детерминират голяма част от ежедневните решения по стопанисването на тази „сценография на дивото”, както я нарича изкуствоведката Кристина Катарина Мей.

Препоръчвам филма на Ромуалд Кармакар „Невидимата зоологическа градина“ с ентусиазъм.

Невидимата зоологическа градина Ромуалд Кармакар Берлинале