Никола Налбантов: „Визуалният образ е важна част от театралното изживяване.“

Никола Налбантов е сценограф, костюмограф и видео-артист. Завършва Националната художествена академия, специалност „Сценография“ при проф. Красимир Вълканов през 2007 г., а през 2009 г. и магистърската програма „Авторски визуален спектакъл“. През 2010 г. е отличен с награда ИКАР за сценографията на спектакъла „Четири стаи“, реж. Гергана Димитрова. Тази година отново е сред номинираните за престижната театрална награда.

Нека те върна няколко години назад. Как се стигна до това да се занимаваш със сценография? С какво тя надделя над другите ти интереси?

Занимавам се със сценография от около 15 години. Преди да започна да следвам в НХА се колебаех между две специалности – „Живопис“ и „Сценография“. Избрах сценографията защото усещах, че ще ми е много по-интересно и че ще науча много повече там. И наистина беше така. Днес, като мисля за това време, съм щастлив, че избрах този път и благодарен за хората, с които професията ме срещна.

Как според теб сценографът въздейства върху зрителя чрез пространството?

Визуалният образ е важна част от театралното изживяване. Чрез него се изгражда специфичният свят на едно представление, неговата естетика, физическа логика. Чрез сценографското и костюмографското решение, зрителят получава един от ключовете за разбирането на условната действителност на спектакъла.

Доколко сценографията е авторско изкуство и има ли своя автономна „зона“, която да надхвърля режисьорската визия?

Сценографията е авторско изкуство, което обаче е пряко обвързано с режисьорското решение на спектакъла. Стремя се образът на пространството и костюмите да са адекватна част от цялостния смисъл, който режисьорът иска да изгради в спектакъла. Всеки режисьор, с който съм работил до сега, първоначално има идея, посока или представа – какво би искал да има на сцената, как да изглежда, каква да е естетиката на цялото. От тази отправна точка и спрямо конкретния драматургичен текст, театралният художник започва да търси, измисля и предлага сценичния образ. Мисля, че по този начин визията, която си представя режисьорът първоначално почти винаги се надгражда, а понякога е възможно и коренно да се промени.

Сценографията и цялостната визия на „Метаморфози“ са наистина мащабни и впечатляващи. Мислиш ли, че отговорността на сценографа е в това, че образността на спектакъла е най-директно въздействащата му страна?

Театралният спектакъл е съвкупност от много елементи, а според мен е важно те да се добре балансирани. За да се постигне добра композиция в едно произведение, отделните компоненти трябва да се мислят едно спрямо друго. Те трябва да присъстват в симбиотична зависимост, като всяко допълва или надгражда другото, и не нарушава целостта на спектакъла. В този ред на мисли отговорността на сценографа е да търси най-точния и ярък образ, като го съобразява и съпоставя с всички останали елементи на спектакъла. За мен е изключително важно да участвам в създаването на добър спектакъл, вместо в представление с добра сценография. „Метаморфози“, мисля, е пример за такъв театър, в който всички компоненти са прецизно композирани и режисирани.

Какви са предизвикателствата, пред които се изправи ти като сценограф в този мащабен проект?

На първо място е обемът на работата, сложността на текста, който задължава към по-голям мащаб и сложност на сценичния образ, разнообразието от митологични образи, които трябваше да придобият плът. Имаше и много трудности, свързани с техническото осъществяване, които съпътстваха процеса почти до премиерата. Въпреки всичко, аз изпитвам удовлетворение от постигнатия резултат. Мисля, че се справихме много добре.

Театърът познава много примери за тандем между режисьор и сценограф, както сте ти и Стайко Мурджев. Какво мислиш за това да работиш с един режисьор, който освен всичко друго има силен визуален поглед и подход. С какво те обогатява този опит?

За мен е изключително удоволствие да работя със Стайко. Неговият начин на работа ме провокира да се развивам като художник. Той изисква от мен да съм винаги в зоната на максимума на моите възможности. А това, че има силен визуален поглед и подход, е едно от нещата, които ни събира и ни прави съмишленици. Това за мен е особено качество, което не всеки режисьор притежава. Това беше първоначалната причина да приема поканата му да работим заедно.

Какво е отношението ти към текста? Като художник как подхождаш към него?

Текстът е основата на театралния спектакъл. Винаги се отнасям с уважение към него, тъй като без него театърът не би бил възможен. Като художник чета и анализирам текста, докато достигна до образите, закодирани в него. После се опитвам да прехвърля и преведа това в конкретното сценографско решение за пространството и костюмите.

През годините получаваш редица отличия, а тази година отново си сред номинираните за престижната награда ИКАР 2024. Какво е отношението ти към наградите и оценката на професионалната критика?

Много е вълнуващо когато разбереш, че работата ти е забелязана и оценена. Радвам се и съм благодарен за признанието на критиката и на професионалистите занимаващи се с театър. Това ми дава увереност, че работата ми има смисъл и той достига до хората.

Никола Налбантов сценограф сценография ИКАР Метаморфози Овидий,