Катрин Деньов на официалния плакат на 76-ия фестивал в Кан

Споделяме изявлението на фестивала относно визията на тазгодишното издание.

Филмовият фестивал в Кан представи плаката за 76-ото издание, в който виждаме не кой да е, а иконата на галското кино Катрин Деньов. Споделяме изявлението на фестивала относно визията на тазгодишното издание. 


Лазурният бряг, 1 юни 1968 г.

Актрисата Катрин Деньов застава на плажа Пампелон, близо до Сен Тропе, за снимките на филма „Ударите на сърцето“ на Ален Кавалие, адаптация по романа на Франсоаз Саган. Героинята ѝ Люсил води светски и повърхностен живот, примесен с непринуденост и луксозен вкус. Сърцето ѝ бие трескаво, забързано, страстно. Подобно на сърцето на киното, което фестивалът в Кан чества всяка година, неговият жив и одухотворен пулс може да бъде чут навсякъде. Сърцето на седмото изкуство – на неговите творци, професионалисти, любители, преса – бие като барабан в ритъма на неотложността, която налага вечната му природа.

Актрисата от „Магарешка кожа“ е въплъщение на киното, без компромиси и винаги в унисон с убежденията си дори ако това означава да върви срещу течението на времето. Тя е муза на Жак Деми, Анес Варда, Луис Бунюел, Франсоа Трюфо, Марко Ферери, Мануел де Оливейра, Андре Тешине, Еманюел Берко или Арно Деплешен. Нейните съвместни проекти са част от пантеона на значимите филмови творци от вчера и днес. Катрин е връзката между всички тях. Вече повече от 60 години най-голямата френска звезда не спира да снима, да преоткрива себе си, да експериментира, да се осмелява да прави контраинтуитивни творби или дебютни филми. Деньов въплъщава по свой начин богатството на киното, което фестивалът иска да защити: авторски филми, но и качествени популярни филми.

През 1964 г. Катрин Деньов блести във филма „Шербургските чадъри“ на Жак Деми, който печели „Златна палма“. Година по-късно „Отблъскване“ на Роман Полански печели „Сребърна мечка“ в Берлин. Следват „La Vie de château“ на Жан-Пол Рапно, „Младите момичета от Рошфор“ на Жак Деми и „Бел дьо жур“ на Луис Бунюел.

Оттук нататък нейният път поема стремглаво нагоре и е осеян с шедьоври и ангажименти, които оформят портрета на една истинска звезда, но и на жена с убеждения. Защото Катрин Деньов също така е съавтор на „Манифеста на 343-те“ през 1971 г., който изисква легализиране на абортите, както и на колективен текст през 2018 г., в който сто жени отхвърлят, „пуританството, доносничеството и всяка форма на бързо правосъдие“.

Катрин Деньов участва и във филма „Индокитай“ на Режис Варние, който и до днес остава последният френски носител на „Оскар“ за най-добър международен филм. През 1994 г. тя е заместник-председател на журито, оглавявано от Клинт Истууд, което присъжда „Златна палма“ на „Криминале“ на Куентин Тарантино. През 2000 г. „Танцьорка в мрака“ на Ларс фон Триер е втората „Златна палма“ в нейната филмография. През 2005 г. получава почетна „Златна палма“, а през 2008 г. под председателството на Шон Пен – специалната награда на 61-ия фестивал за цялата си кариера. През 2016 г. Катрин Деньов получава наградата „Люмиер“, която посвещава „на фермерите“, като по този начин отново изненадва всички.

Радостна, дръзка и романтична, младата жена с дълга руса коса се усмихва, уверена в своето бъдеще. Катрин Деньов въплъщава специална форма на магията – чиста, нажежена и понякога трансгресивна. Именно тази неописуема магия цели да предаде 76-ият международен филмов фестивал с този вечен плакат, да припомни славното настояще на киното и да предвиди неговото бъдеще, изпълнено с обещания. Катрин Деньов е символ на това, което киното никога не трябва да спира да бъде: недостижимо, дръзко, непочтително. Нещo очевидно – необходимост.

Официалният плакат на 76-ия фестивал в Кан е създаден от Hartland Villa (Лионел Авиньон, Стефан де Вивиес) по снимка на Джак Гарофало от снимачната площадка на „Ударите на сърцето“, филм на режисьора Ален Кавалие с участието на Катрин Деньов, Мишел Пиколи и Роже ван Хул.

бюлетин

още реакция