Любовта и поезията на Фьодор Тютчев

КИРИЛ КАДИЙСКИ КАТО ПРЕВОДАЧ НА ТЮТЧЕВ

Респектиращият двуезичен том Лирика от Фьодор Тютчев, дело на известния ни поет Кирил Кадийски, е приносен и се вписва във високите регистри на нашата словесна култура.

Самата фигура на Кадийски е знакова за представянето на руската поезия в България – като майстор на стиха и фразата това поредно негово превъплъщение го доказва като един от най-стойностните преводачи на поезия от руски език у нас изобщо. Кадийски не просто превежда поезията на Русия, той я пресътворява в перфектно българско звучене, запазвайки неподправен автентичния стил на оригиналите. Неоспоримо качество на тома са включените за първи път в него творби от Тютчев, към които никой до този момент не е посмял да посегне – било от респект към свещения статут на оригиналите, превърнали се в емблематични канонични произведения в рускоезичното пространство, било поради "невъзможността“ им да зазвучат достойно на нашия език. Кадийски не се притеснява от подобно предизвикателство, напротив – преднамерено и дръзко го търси. В настоящото издание – най-пълното досега у нас – са поместени 137 стихотворения, подредени не по цикли, жанрове, мотиви или теми, а хронологично: по реда на написването им, ориентирайки безпогрешно в движението и трансформациите на Тютчевата поетическа мисъл във времето. Но основното, което внимателният читател несъмнено ще забележи, е тази надделяваща над всичко останало особеност на неговия интимен интериор: тоталната самота на поетическото преживяване. Психологическият и емоционален сакрум на лирическия говорител си остава недокоснат, недосегаем, автономен, свещен и загадъчен; до него не е допуснат никой освен... преводача.

Едно отстъпление. Сред множеството тематични или жанрови антологии, както и блокове, по-често юбилейни, в специализираната периодика у нас, където биват помествани избрани произведения от Тютчев, се открояват четири самостоятелни книги, издадени в периода между 1935 и 2018 г. Първата е "Избрани стихотворения“ в превод на Йордан Ковачев (1935); след усърдна и предана работа през 1956 г. той предлага нова версия на тълкуването си на Тютчев – издадена е стихосбирка със същото заглавие, но двойно по-голяма по обем от първата – съдържа 97 творби. През 1979 г. издателство "Народна култура“ публикува в двуезичен вариант 25 превода от руския класик, дело на починалия две години по-рано Григор Ленков, придружена от обстоятелствен предговор на Блага Димитрова и едно кратко есе за Тютчев от самия Ленков. През 1984 г. съветското издателство "Радуга“ съвместно с "Народна култура“ публикува двуезичния сборник "Стихотворения“, където са поместени преводи на различни преводачи – освен споменатите Ковачев и Григор Ленков – с познатите вече техни версии, тук са и Александър Миланов и Петър Велчев, също известни имена.

Тук за първи път като преводач на Тютчев се появява името на Кирил Кадийски, който едновременно е и съставител на тома и автор на предговора.

Сборникът, за който говорим, е изцяло негово дело.

Не се наемам да твърдя кое от двете художествени лица на Кадийски е по-привлекателно: на поета или на преводача. С риск да прозвучи пристрастно, ще кажа, че аз като университетски човек, естествено, следя всичко, което излиза изпод преводаческото му перо; като че ли аурата на виртуозния преводач ме привлича повече, като в същото време си давам сметка, че тя не би била възможна   без техниката и обаянието на поета, така открояващи се в личното му творчество.

Особено големи са успехите на Кирил Кадийски като тълкувател на руската поезия. Веднага правя една важна уговорка. Да се превежда от руски на български е неизмеримо по-трудно, отколкото от западен или дори от друг славянски език. Причините са предимно исторически, отчасти ментални и чак след това лингвистични. Исторически, защото немалкият процент привнесена или русифицирана лексика от Възраждането насам нерядко подвежда преводача, карайки го да опазва същата дума в българската версия, независимо че тя не е съвсем на мястото си, колкото и да се разбира смисълът ѝ. А и преводът не е оригинал, той има давност и поне от време на време се налага да бъде подменян и по този начин да се усъвършенства рецепцията на автор, текст или дискурс в родната ни социокултурна среда. Лингвистичните проблеми на свой ред са колкото ясни, толкова и досадни, особено в конкретни ситуации. Не говоря за първичните (структурни) особености на двата езика – аналитизма на българския и синтетизма на руския – предпоставящи неизбежни затруднения със синтаксиса, лексикалната разтегнатост и т. н., които непрекъснато се налага да коригираме.

Кирил Кадийски с лекота преодолява тези подводни камъни, доколкото е дипломиран русист и известен с изключително прецизното си вглеждане в оригинала, но и с безупречния си български език.

Всеки превод на Кирил Кадийски е своеобразен негов автопортрет, изграден като "пъзел“ от поетическите лица на превеждания автор, преизговорен от него с майсторство и самочувствие, вдъхнато от високото владеене на българския език. Тютчев не прави изключение.

Проф. д-р Людмил Димитров