Съседите: форми на травмата (1945-1989)

„Съседите: форми на травмата (1945-1989)“ е инсталация, която е плод на близо двадесет години проучвания и осем години сътрудничество, изследваща паметта за политическото насилие завещана ни от комунистическото минало. Изложбата ще бъде открита на 3 ноември и ще премине в две локации - Софийска градска художествена галерия и студио The Neighbours, ново пространство на ул. „Георги Бенковски” № 40. 

Чрез модифицирани предмети, видео и звуков дизайн Джулиан Шехирян, Красимира Буцева и Лилия Топузова пресъздават спомените на хора, преминали през Българският гулаг и затвори, съществували между 1945 и 1989 г. „Инсталацията представя последиците от общественото премълчаване на десетилетия държавно насилие и отсъствието на памет в съвременното публичното пространство, “казват авторите. 

Процесът на екипа обхваща над 40 интервюта с оцелели от репресиите на режима. В изложбата са пресъздадени жизнените пространства, в които са проведени интервютата.

Към тях са добавени откъси от разказите на оцелелите, звуци и видеа от местата, където някога са се намирали лагерите в Белене и Ловеч. 

Заличени още преди краха на комунистическият режим, за живота в лагерите има много свидетелства, но само частичен документален материал - със средствата на съвременното изкуството, изложбата обединява в едно потапящо преживяване тези трудни за слушане, но важни за самоосъзнаването ни разкази. Разкази, които са рядко споделяни - също и поради страх - те преследват пострадалите много след 1989 г. 

„Съседите: форми на травмата (1945-1989)” проследяват както реалните преживявания, така и дълбоките рани оставени от арестите и лагерите. Рани, които не заздравяват защото за премълчавани.

В двете пространства, които изложбата обхваща, ще бъдат организирани и съпътстващи събития (дискусии, срещи с авторите, образователни турове и работилница), които ще бъдат обявени по-късно през октомври. 

Кураторът на изложбата в СГХГ е Красимир Илиев от СГХГ, а в студио The Neighbours е Весела Ножарова. Авторът на дизайна и фотографията на изложбата е Мартин Атанасов. 

Придружаваща програма:

Може ли изкуството да разказва история? (10.11.2022 / 18:30-20:30)

Участващи: Весела Ножарова, Даниела Колева, Байр(й)ам Байр(й)амали, Луиза

Славкова, Уилям Нелсън, Момчил Методиев и Греъм Бърнет.

Локация: Софийска градска художествена галерия

Разговор и разходка с артистите (25.11.2022 / 16:00-17:30)

Джулиан Шехирян и Красимира Буцева ще разкажат за творческите си процеси част от инсталациите в СГХГ и в студио „The Neighbours”. 

Места на памет: работилница с Байр(й)ам Байр(й)амали (03.12.2022 / 13:00 -17:00)

Локация: One Book Store, ул. Върбица 8

Повече за създателите на „Съседите: форми на травмата (1945-1989)”:

Джулиан Шехирян е мултимедиен артист, докторант по история в Принстънския Университет. В артистичната си практика той създава инсталации, базирани на архивни и етнографски изследвания, изследвайки пресечните точки между пространства, материална култура, история и психология. Той работи върху дисертация за експериментални и интердисциплинарни практики в изкуството и науката на XX век. През 2014, той е Фулбрайт стипендиант в България като изследва психиатрията през комунизма. Неговите проучвания са публикувани в международният академичен журнал Culture, Medicine and Psychiatry, и показани в инсталацията „Изравяне на Психиката“ (Червената къща, 2015 г.). Други негови статии са издадени от Columbia University Press, Bloomsbury, и Център за Академични Изследвания София.

Красимира Буцева е визуален артист, изследовател и преподавател. В практиката си, тя се занимава с политическо насилие, травма и история, в контекста на българския комунизъм чрез фотография, видео, звук и инсталация. Тя преподава в Лондонския колеж по комуникации към Университета по изкуствата в Лондон, както и в Университета в Портсмут и Университета за креативни изкуства Фарнъм. Носител е на наградата БАЗА (2022), била е стипендиант в Akademie Schloss Solitude (2021); и е участвала в самостоятелни и групови изложби в България, Великобритания, Сърбия, Германия, Китай и Южна Африка. През 2022 нейната статия „Vernacular memorial museums: memory, trauma and healing in post-communist Bulgaria” бе публикувана в Museums & Social Issues Journal.

Доц. д-р Лилия Топузова е изследовател, професор по история и директор на програмата за комуникация в Университета на Торонто. От 2003, като историк и режисьор на документални филми, тя проучва детайлно историята на българския гулаг работейки с множество архиви и на терен с очевидци. Автор е на монограф и редица статии публикувани в American Historical Review, Gender & History, Routledge Handbook of Memory and Place, Journal of Visual Literacy, Encyclopedia of Transitional Justice. Тя е също автор на сценариите на документалните филми „Проблемът с комарите и другите истории,” (2007) и „Сатурния” (2012), който също и режисира. Тя е гост изследовател в Leibniz-Zentrum für Zeithistorische Forschung – ZZF в Германия (2013), Brown University в САЩ ( 2014), York University в Канада (2015), the Center for Oral History and Digital Storytelling Concordia University Канада ( 2017), и Център за Академични Изследвания София (България, 2022).