Най-интересното от филмовия фестивал в Кан

Тази година 75-тото издание на филмовия фестивал в Кан протече подобаващо – червени килими, празнична атмосфера и среща със звезди на всеки ъгъл. Фестивалът се завърна с няколко акцента веднага - подкрепен е официално от представителите на инфлуенсърската култура ТикТок, имаше обръщение на президента на Украйна – Володимир Зеленски във вечерта на откриването, филм за зомбита даде начало на кино маратона, а креативният директор Тиери Фремо върна голяма част от забраните си, еднаа от които е “без селфита” на червения килим. Няколко скандални моменти белязаха изданието - голата протестираща, дамите, които обърнаха внимание към жертвите на домашно насилие с черен пушек, Кирил Серебренников.  

Руският режисьор и дисидент, който преди няколко години беше признат за виновен в отклоняване на държавни средства за изкуство и получи условна присъда, прекара година и половина под домашен арест. Организации по човешките права и европейските филмови дейци скочиха в негова защита, тъй като се смяташе, че обвиненията са неверни и са нaсочени срещу работата му. Сега той успя да представи новия си филм в Кан – “Жената на Чайковски”, който се смяташе за фаворит за голямата награда, макар че според мнозина е трудно гледаем. Макар и копродукция между няколко държави, филмът има и руско участие и стана обект на коментар от страна на президента на Европейската филмовия академия – Агнешка Холанд, която каза, че е недопустимо филмът да бъде допуснат до конкурсната програма. От своя страна Серебренников се изказа срещу войната и се обяви като жертва от действията на Путин. Филмът е получил средства и от Роман Абрамович, а представители на индустрията от Киев казаха, че това са “черни пари”.  

Друга история, която привлече вниманието на килима и критиците, беше “Аrmageddon Time” на Джеймс Грей с  Ан Хатауей и Джеръми Строн, които влизат в главните роли на една много лична история – приятелство между две деца от различни раси и позиции в обществото през 80-те години.

Том Круз и Кан

Няма как да не споменем поне няколко пъти и Том Круз, тъй като безспорно това беше една от най-големите звезди на килима. Успях да го видя на сантиметри от мен през деня и бях силно впечатлена от голямото присъствие на охранители. Том Круз изнесе мастърклас за около час малко преди да получи почетната си “Златна Палма” и да се разходи с екипа на “Топ Гън Маверик”. Той разказа за връзката си с киното и сподели колко е важно за него филмите не само да забавляват публиката, но и да продължават да са важни във времето. Той сподели истории за “Магнолия”, “Джери Макгуайър”, трудните каскади от “Мисията Невъзможна” и как не трябва да се отказваме от мечтите си. Освен това веднага след Кан той представи филма и в Лондон заедно с кралското семейство, а българската публика ще има удоволствието да се наслади на новите приключения на Маверик съвсем скоро. 

Новият филм на Дейвид Кроненбърг

Да бъдеш на червен килим в Кан е истинско удоволствие, независимо колко изморително може да бъде да се добереш до мястото си там и да спазиш всички правила, Но кой не очаква нов филм на Дейвид Кроненбърг, например? “Престъпления на бъдещето” е история, която комбинира донори на органи и пърформанс арт с Виго Мортенсън, Кристен Стюарт и Леа Сейду, а режисьорът очакваше много хора да излязат от прожекцията, което се и случи. Но останалите бурно ръкопляскаха на филма цели 7 минути! 

 “Триъгълник на тъгата”

Може би най-провокативното и “отвращаващо” заглавие бе “Триъгълник на тъгата” на шведския режисьор Рубен Йостлунд с Уди Харелсън като алкохолизиран капитан на кораб. Сатира за живота на богатите, който е разтърсен от събития и в детайли виждаме как обитателите се облекчват по всякакви възможни начини. Журито, начело с френския актьор Венсан Линдон, избра именно този филм да вземе “Златна палма”. Това е втора голяма награда в Кан за Йостлунд, който спечели и за филма си “Квадратът” преди няколко години.   

“Елвис”

“Елвис” на Баз Лурман бе едно от най-чаканите заглавия, което вече имаше благословията на семейство Пресли. Лиса Мари сподели, че Остин Бътлър заслужава “Оскар”  за ролята и беше искрено  развълнувана от премиерата на филма в Кан. А Остин Бътлър наистина получи страхотни отзиви за превъплъщението си, за разлика от иначе титаничния Том Ханкс. Носителят на “Оскар” успя да разочарова критици и публика в ролята си на мениджъра на Елвис, предстои да видим защо на 24-ти юни, когато филмът излиза и у нас.   

Всеки ден много красиви дами разходиха впечатляващи тоалети на килима, включително и невероятната Шарън Стоун и шармантната Рози Перес.  Алисия Викандер и Майкъл Фасбендър също се разходиха много елегантни за премиерата на чисто новия сериал  на Алисия и HBO Max “Ирма Веп”, а именно в последния ден на пребиваването ми там, успях да се видя с нея за интервю. Тя не беше единствената звезда, с която се видях. Итън Хоук трябваше да е друго име, но той си изпусна самолета и се включи късно в програмата си, за да представи документалната си поредица, посветена на Пол Нюман и съпругата му Джоан Уудъурт – “The Last Movie Stars”, която ще видим отново в HBO Max.

Жил Марини

За сметка на това обаче попаднах на събитие с френския актьор Жил Марини, който няма как да не си спомним като голия съсед на Саманта от първия филм от поредицата “Сексът и градът”. Той веднага се съгласи да си поговорим. Питам го защо е в Кан. “Дойдох да видя майка си и това е истината”, смее се Жил. “Всъщност съм роден и израснал тук, много хора не знаят това за мен било то заради фамилията ми или тъй като голяма част от работата ми всъщност е в Америка. Така че съм тук заради нея и фестивала, разбира се с три филма и когато ме попитаха “искаш ли да ходим в Кан, казах да, искам да видя мама! Мога да спя в най-хубавите хотели тук, но аз се прибирам вкъщи.  Довечера даже съм поканил приятели у нас и най-вероятно даже ще делим легло с майка ми! На 45 години е малко странно, но тя ме прегръща, казва ми колко много ме обича и е страхотно.”  

Жил Марини е френски актьор, чието незабравимо появяване като Данте го прави звезда. Около 20-годишен е, когато заминава да търси късмета си  в САЩ, без да знае английски, но впечатляващата му визия бързо го налага като модел, а в последствие като актьор и танцьор. Сред ролите му са в сериалите “Братя и сестри” и “Разменени при раждане”, както и филми като “Нещо малко за рожден ден” с Шарън Стоун и Фамке Янсен. Показва и завидни танцувални умения, участвайки два пъти в предаването “Dancing With The Stars”. Жил има прекрасно семейство и често показва съпругата си и децата си в социалните си мрежи. Предстои да го видим в нов сериал в Нетфликс. 

Питам го как се е променил животът в Ел Ей за последните три години. “Всъщност доста”, регира веднага той. “Има много различни раздвижвания в бизнеса и заради платформите, има доста повече възможности. От друга страна беше доста отрезвително за артистите – че всъщност не сме чак толкова важни, колкото смятаме често на фона на това, което се случва. Освен това излязоха и нови таланти! Такива на по 19 години, които правят чудеса само с телефона си, а никой не им е давал шанс досега.” 

А коя роля е променила живота му? “Две са! Най-важната ми със сигурност беше тази в сериала “Братя и сестри”, бях заобиколен от такива хора като Сали Фийлд, Калиста Флокхарт, Рейчъл Грифитс – мога да продължа до безкрай, всички тези хора са носители на награди и много талантливи и за мен това беше уникален урок по актьорско майсторство. Беше наистина проект, който ще остане завинаги в сърцето ми. А ролята, която промени живота ми беше в “Сексът и градът”, разбира се. Когато филм направи милиард в боксофиса, няма как да го подминеш. Да, имаш външност, талант, но трябва да бъдеш и истински човек. Иначе няма как да имаш дълга кариера – трябва да покажеш уважение и дисциплина и мисля, че това се случи с мен.” 

За финал ме целува по бузите, типично във френски стил и ми казва как няма търпение от доста време да дойде в България.

Фестивалът в Кан ни върна към една реалност, която отдавна очаквахме - на нормални човешки взаимоотношения и блясък по червения килим! А ето и останалите победители:

Palme d’Or: “Triangle of Sadness” by Ruben Östlund

Grand Prix: “Close” by Lukas Dhont and “Stars at Noon” by Claire Denis

Special Prize for Cannes’ 75th anniversary: Jean-Pierre and Luc Dardennes, “Tori and Lokita”

Jury Prize: “Eo” and “Le Otto Montagne”

Best Actress: Zar Amir Ebrahimi, “Holy Spider”

Best Actor: Song Kang Ho, “Broker”

Best Director: Park Chan-wook, “Decision to Leave”

Best Screenplay: “Boy from Heaven”

Camera d’Or: “War Pony,” directed by Gina Gammell and Riley Keough

Short Film Palme d’Or: “The Water Murmurs”