Анжел Вагенщайн ще бъде удостоен с Наградата на София на 26-ия София Филм Фест

„Анжел Вагенщайн: един живот, три революции, 52 филма, 4 романа, 1000 страници „драскулки". Така започва документалният филм с красноречивото заглавие „Изкуството е оръжие“ на реж. Андреа Саймън от нюйоркската филмова студия „Аркадия”, посветен на изтъкнатия български творец и колос на духа. Филмът беше представен у нас през 2017 г. по повод на 95-годишния юбилей на писателя, когото всички наричат просто Джеки.

Бурният, наситен със събития живот на Вагенщайн е сред най-значимите неразказани истории на световното кино. Като деец на Съпротивителното движение по време на Втората световна война се сдобива със смъртна присъда, но изпитанието не успява да го сломи. С годините се утвърждава като писател и сценарист, като омаен разказвач в киното и литературата, но и като буден гражданин, непримирим към всякакви форми на несправедливост и тирания. Вагенщайн е сред 12-те интелектуалци, поканени на закуска от президента на Франция Франсоа Митеран във френското посолство в България през януари 1989 г. Още отекват парливите му речи и от трибуната на VII Велико народно събрание (1990 – 1991).

В навечерието на своя 100-годишен юбилей Анжел Вагенщайн продължава да респектира с остър ум и критична мисъл, а харизмата и елегантното му чувство за хумор остават непокътнати: „Как да ви кажа, от много време насам нищо не си пожелавам освен здраве. Много ми е дълга биографията, за да си правя равносметки".

Анжел Вагенщайн е роден на 17 октомври 1922 година в Пловдив. Прекарва детството си във Франция, където родителите му емигрират по политически причини заради левите си убеждения. След амнистия семейството се завръща в България. В книгата си „Преди края на света" Вагенщайн обяснява как е произлязъл псевдонимът му „Джеки". Неговите лели го завели да гледа легендарния ням филм „Хлапето" на Чарли Чаплин и го оприличили на малкия немирник Джеки Куган. Джеки завършва кинодраматургия в Москва. Автор е на 50 сценария за филми – игрални, документални и анимационни. През 1950 г. става сценарист в Българска кинематография и в ДЕФА. Филмът по негов сценарий „Звезди" от 1959 година на режисьора Конрад Волф е удостоен със Специалната награда на журито на кинофестивала в Кан. Ярко се открояват сценариите му за филмите „Допълнение към закона за защита на държавата", „Гоя", „Звезди в косите, сълзи в очите", „Борис I", „Езоп“, „След края на света".  През 1980 г. е член на международното жури на 30-ия Берлински международен кинофестивал.

През 90-те години се отдава на писателска дейност и публикува романите „Петокнижие Исаково", „Далеч от Толедо" и „Сбогом, Шанхай" – един разтърсващ триптих за съдбата на европейските евреи през Втората световна война, за който печели множество международни отличия, в т.ч. Европейската награда за литература „Жан Моне" през 2004 година. През 2011 г. излиза книгата му „Преди края на света. Драскулки от неолита" - своеобразна автобиография или роман на един живот, разпнат между тъгата и смеха, надеждите и крушенията, възходите и паденията. Последната си книга – сборника с разкази „Отвъд стените“ – Вагенщайн издава на 98-годишна възраст. Произведенията му са преведени на много езици - френски, английски, руски, немски, испански, италиански… По романа „Сбогом, Шанхай“ в момента се снима 8-сериен филм във Франция, продукция на „Гомон“ с режисьор Раду Михайлеану.

Анжел Вагенщайн е почетен гражданин на Пловдив, истински космополит и „великан на духа". Официално е поканен за член на Американската гилдия на писателите. Самият той е носител на много национални и чуждестранни отличия - орден „Стара планина", българската държавна награда „Паисий Хилендарски", офицер е на френските ордени „За заслуги" и „За литература и изкуство", на Германската национална награда за изкуство I ст., Годишната литературна награда на парижката Сорбона, Международната награда за човешки права „Свят без нацизъм", руския Орден за заслуги в развитието на културните ни връзки, благодарствен сребърен плакет от Кралство Испания и други.

„Аз принадлежа към народ, който никога не губи чувство за хумор. Срещали ли сте българин,  който да не ви се оплаче? Срещали ли сте арменец, който да не ви се похвали? Срещали ли сте евреин, който да не опита да ви пробута виц? Въпреки цялата трагика, в която живеем, човек трябва да се радва и... да разказва смешки", категоричен е Анжел Вагенщайн.