Изложба на Васил Симитчиев в Квадрат 500

В средата на 1970-те на младия скулптор Васил Симитчиев е възложено да създаде бронзовите декорации на саркофага на Георги Димитров в мавзолея в София. Наградата за тази престижна поръчка е международен паспорт, с който художникът успява да напусне страната, като първоначално се изхранва с изработката на надгробни плочи. В разговор с Мария Василева, Симитчиев споделя, че спомените от този момент в неговия живот са свързани с „обогатяване и първите възторзи на независим художник“. 

Всичко в работата му започва с идея. Именно затова е разглеждан най-вече като представител на концептуализма, въпреки че той не приравнява работата си към конкретно течение. Многообразността на творбите му си проличава в набора от форми, материали и инсталации, изложени в Квадрат 500. Ранните му скулптори са повлияни от учителя му Любомир Далчев. На моменти издължените лица в картините на Симитчиев напомнят работата на Амедео Модиляни. Проф. Станислав Памукчиев пък го оприличава с Кристо, заради неговата "решителност, глобална артистична визия и творчески размах”.

Проект "Легналата фасада" 1, 1979

Ретроспективата показва както ранните творби на Симитчиев, така и такива, които му носят световно признание, като "Стъкленият кей". Творбите на Симитчиев са способни освен да зарадват окото, и да развихрат въображението - обърнете внимание на "Легналата фасада". Критиката го окачествява като най-самобитния и интересен художник в Швеция, неповлиян от “-изми” и комерсиален модернизъм. 

Просто казано, нещата ми нямат кавалетен вид, символично съдържание и интересни деформации. На 17 юни в една постройка без „уточнен“ характер ми предстои да се справя с пространството й. Да го съживя. Да го настроя като инструмент… Вярвам, че до голяма степен съм наясно как. Безпокойството е неизбежно, но е стимул. Мислите ми са насочени в опазване на менталното и физическото ми здраве. За да издържа.

Може да посетите изложбата до 23.01.2021. Куратор на проекта е Иво Милев.