Музиката на Postmodern Jukebox е нещо лично

Те не са група и не следват правила. Те са вселена от над 70 нечовешки талантливи хора, които само с едно завъртане на сцената създават чудеса.

Защо поредното пристигане на Postmodern Jukebox у нас е събитие? Сякаш да попитам себе си защо имам нужда да обичам. Така просто животът е по-хубав. Обърква пулса и избутва реалността някъде на заден план.  Гениалното творение на Скот Брадли е сензация, да. Бисове, овации и милиони гледания, да. Но музиката на Postmodern Jukebox е нещо лично. Събитие, което трябва да се изживее лич-но. Подобно на правенето на любов. Кожата настръхва. Сетивата се изострят почти до болка. Всичко периферно потъмнява и изчезва. Остава само тя. Любовта. Пред теб е и не можеш да отделиш поглед от нея. В този случай тя блести с пайети и тъне в разкош. Ситуирана е някъде в 20 век и пълзи бавно по тялото ти със звуците на най-сладкия и изящен джаз. Закача с нокът сърцето ти. Пуска бримка и остава там завинаги.

 Да, именно това е въздействието на Postmodern Jukebox... Когато ги гледах на живо преди повече от година, исках да остана завинаги в зала 1 на НДК и да се къпя в костюмите, музиката и звуците на суинга. Скот Брадли сякаш минава с ръка по захабените ревери на старите парчета и ги обсипва с блясък и цветове, в които едва можем да ги познаем. Дори и най-комерсиалните хитове от 21 век заживяват нов живот, потопени в традициите на джаза на 20-те, ирландския фолк, рагтайм и суинга, дори и блясъка на ретро кабаретата. Postmodern Jukebox не са група и не следват правила. Те са вселена от над 70 нечовешки талантливи хора, които само с едно завъртане на сцената създават алтернативна винтидж вселена. Всяко парче пристига със собствен аранжимент и дух. Проектът е важен не заради наградите, милионите гледания и всички останали цифри от статистиката на успеха. Ценни са, защото наистина успяват да вдигнат тежката завеса към миналото.

Емоционалните хора в публиката дишат тежко и плачат. Тъжните мигом стават щастливи. Романтиците лежерно поклащат рамене и притварят очи в търсене на устните на любимия. Музикантите треперят от възхищение. А скептиците (ако има такива) аплодират външно... но вътрешно и те са влюбени.

Всеки концертен миг е толкова изящен, че би могъл да застане в луксозна рамка, подобно на красива картина, и да бъде закачен на стената. Със сигурност предстои концерт, в който няма да знаеш къде е телефонът ти, ще забравиш да снимаш и няма да мислиш за служебните мейли или за сметките, които не си платил. В косите ти ще се появят пера, бавно и кокетно ще танцуваш край луксозния роял и никога повече няма да си в състояние да се завърнеш в рутината. На следващия ден ще си в офиса само тялом. Не се тревожи. Не си сам. Ще запазим тайната ти. Музикалният махмурлук се услажда, но не минава с айрян, а с мечти. Тази година Postmodern Jukebox ще гостуват у нас за трети път. Концертът им ще се състои на 15 май в зала 1 на НДК. Отново ще станем свидетели на едни от най-ярките звезди във вечно обявяващия се състав на музикантите. Кого точно ще видим, остава изненада. 

 

 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още РеAкция