Свободните Питър Линдберг и Азедин Алая

Азедин Алая и Питър Линдберг оставят своя огромен отпечатък в модата и фотографията, преобръщайки изцяло представите за женствеността, като поставят до тогава загърбената на заден план личност на модела на пиедестал. Когато през 2017 година си отиде Алая, а след две години загубихме и Линдберг, отсъствието на двамата изключителни творци се отрази на цялата модна индуустрия. Именно дългогодишната им съвместна работа е фокус на новото издание на Taschen, Peter Lindbergh. Azzedine Alaïa, чието излизане на пазара съвпада с изложбата Mirror View във Фондация Азедин Алая в Париж. Редактор на книгата е известната галеристка и приятелка на Алая от над 40 години – Карла Соцани, а вътре можем да прочетем текстове от Паоло Роверси, Оливие Сайлард, Фабрис Ергот. 

"Мисля, че се срещнахме се през 1979. Оттогава с Азедин сме неразделни.”, спомня си Линдберг. “Понякога дори не се налага да говорим. Всичко просто се случва”, допълва го Алая. 

Линдберг снима моделите на Алая, а и самия него, безброй пъти. Винаги в черно-бяло, верен на запазената си марка. И двамата обожават черното. Според Азедин Алая, хората трябва да забелязват жената, а не дрехите й. За него черното е много щастлив цвят, а по този повод Линдберг отбелязва:

Днешната отговорност на фотографите трябва да бъде най-накрая да освободят жените, а и всички останали, от ужаса за вечна младост и перфектен външен вид. Ако махнеш модата и всичко на повърхността, виждаш истинския човек. 

Истински рицар на висшата мода, основната мисия на Азедин Алая беше да празнува женствеността във всичките й форми. А Линдберг, роден да рисува със светлина, улавяше това във всяка своя фотография. Една от най-близките супермодели до дуото е Наоми Кемпбъл, която Алая покровителства още от най-ранните й години в Париж. Серия от нейни фотографии също намират място в изданието на Taschen, а самата Кемпбъл споделя, че Линдберг е притежавал “изключително заразяващ ентусиазъм, който е оживявал цялото снимачно студио”. 

И двамата артисти обожават Париж. Линдберг пристига в града от Германия, а Алая – от Тунис. Известен със своята гостоприемност, дизайнерът често събира приятели около кухненската маса в дома си на rue de la Verrerie, където днес се помещава фондацията му. Според Паоло Роверси, именно тези легендарни вечери описват най-добре двамата приятели:

"С всички разговори за изкуство, фотография, мода. Безкрайните истории, нестихващият смях, най-лютите чушки на света на Азедин. Такива бяха – свободни, щедри. Точно като изкуството им."