Лафофобия срещу хомофобията

Цветозар Цаков за думите на омраза и същинската омраза, между които често пъти стои едно хлъзгаво нищо.

Преди няколко години на път към Скопие, където отивахме при приятели и студена бира, подхванах един лаф, който се лепна като гел върху футболна прическа и ни съпътстваше през всичките два дни от престоя ни там. На нечия произволна реплика се отговаряше с "Начи, много мразя...". Например казваш нещо като "Айде ставай да вървим" и някой ти отвръща с престорено раздразнение: "Начи, много мразя да ставам да вървим!". И така понякога се започваше безкрайна поредица от фалшиви изблици на омраза към какво ли не, докато единият от нас не се умори, не му писне или не ожаднее. Звучи тъпо, но на петнайстия път вече е смешно. Много мразене падна тия два дена. "Мразя" сигурно беше най-често употребяваната от нас дума, докато всъщност обичахме всяка секунда от македонското ни приключение. Учудените погледи на македонските ни домакини правеха нещата още по-малоумно смешни.  

Ето толкова лесно е да мразиш на думи. На шега. Или защото всички повтарят нещо, като лепкав лаф. Само че омразата съвсем не е шега работа, а думите имат способността неусетно и неочаквано да се обличат в карнавалните костюми на реалността и да ти се смеят в лицето, без да можеш да ги разпознаеш. Между думата на омраза и същинската омраза често пъти не стои нищо. И това нищо е хлъзгаво като лед. 

Омразата е страховито чувство, което увисва на шията като камък над река - наденеш ли си го вендъж, пътят е само надолу. Омразата не е нито раздразнение, нито обърканост или неинформираност, нито липса на симпатия, с които често и лековато се бърка. Не е даже шега - това омразата е най-малко от всичко. Тя е крайна форма на загуба на човешкото у нас, смърт на всички сетива едновременно, която превръща човека в зомби, хранещо се само с още и още омраза. И отърсването от нея е изключително трудно. Почти колкото отърсването от глупав лепкав лаф.

Не хранете омразата от глупост и разсеяност, само защото ви прилича на невинно пале. И не ѝ давайте допълнителна увереност с думите си, макар и изречени на шега. Тя е коварна твар и само това чака. Само миг невнимание. 

Днес е Денят за борба с хомофобията. По едно време мислех този текст да се състои само от едно шеговито изречение – че българинът най-мрази хомофобията и гейовете. Но накрая реших да не рискувам и да не давам такава опасна свобода на думите. Способността да се шегува с грозната си обреченост и без друго е най-голямата шега на природата с човека.

Пък и този лаф е вече толкова изтъркан, че е на ръба да се превърне в истина.   

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още РеAкция