Ния Пушкарова възстава срещу ограниченията с новата си изложба „Аз, нормалната“

Изложбата събира в столичната галерия Port A документации от различни проекти на художничката.

"Всеки има силата да се изправи срещу ограниченията! Ти си от тези, от които зависи светлината!“, казва авторката по повод една от творбите си - пърформанс, участвала във фестивала White Rabbit Sofia 2019.

Познаваме Ния Пушкарова като организатор на един от най-големите фестивали за съвременно изкуство Водна кула арт фест и много  резидентски програми, но по-малко като художник. А в същността си освен един от най-дейните хора на съвременната ни арт сцена тя е именно това – един чувствителен артист. 

Изложбата събира в столичната галерия Port A от 18 май до 1 юни документации от вече осъществени проекти и такива, които не са достигнали до широката аудитория.

Аз, нормалната! е проект за органиченията – тези в нас и тези извън нас. Тя е един своеобразен вик, зов, дори личен бунт на авторката срещу тях. Бунт, който се случва първо вътре в душата на твореца, чийто израз той получава чрез изкуството. Ограниченията са навсякъде около нас, понякога ние сами си поставяме, а друг път са ни наложени отвън, от средата – били те физически, институционални или финансови. 

Стъкленият таван, който ни посреща в изложбата, олицетворява буквално т. нар. Синдром на стъкления таван. Терминът се отнася до невидими бариери, които пречат на някои хора да напредват на работното място. Знаете, че сте го достигнали, когато по-малко квалифицирани лица продължават да ви подминават. На теория всеки квалифициран човек може да се изкачи в редиците на работното си място и да се наслади на привилегиите, които идват с това. За авторката това е наличието на физическо ограничение, през което можеш да виждаш желаното, но реално то да продължава да бъде недостъпно. 

Аз, нормалната! е автобиографичен поглед към заобикалящия ни свят по време на пандемията, който засили в нас именно това усещане за ограничаване на свободата ни. Невъзможността да съществуваш, да работиш, да твориш, да бъдеш себе си. Художествената сцена у нас, от друга страна, също потиска и ограничава физически и институционално. Това са финансовите инструменти, до които нямаме достъп, институционалното ограничение, наложено ни от силните на деня, които водят до чисто физическата невъзможност да покажем своето изкуство пред света, да го социализираме.

 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още РеAкция