От „Спартакус“ с любов
Тази година София куиър форум 2020 представя историята на преобличането в България, благодарение на проект на художниците Ясен Згуровски и Боряна Росса.
Тазгодишното издание на форума е посветено на историята на драг пърформанса в България с фокус върху 90-те и има за цел да създаде широко достъпна информационна база, която ще провокира разговор между поколения драг изпълнители и тези, които се вдъхновяват от тях, включвайки центрове на драг пърформанса от цялата страна. Той се провежда в галерия Структура и онлайн ето тук.
Какво ще видим
Изложбата в галерия Структура представя произведения на Войн де Войн, Иво Димчев, Ясен Згуровски, Даниела Костова, Лубри, Боряна Росса, Калин Серапионов, Кристиян Чалъков и Михаил Вучков, включваща и кратка версия на интервютата с драг кралици и хора на изкуството, чиито пълни версии ще бъдат постепенно публикувани в онлайн архива. Боряна Росса ще представи "Коренището на преобличането“ – спекулативна схема, състояща се от 15 нейни портретни рисунки на драг кралици и дейци на изкуството, която показва взаимовръзките или контрастите между драг сцената и изкуствата.
"Спартакус“, "Калигула“, "Александър“
Типично за унисекс и техно естетиката на 90-те, драг културата е широко разпространена като комерсиално направление в модата и музиката и определя профила на новото и младежкото от тези години в световен мащаб.
Специфично за българската ситуация е, че въпреки субкултурността на драг сцената тя е широко приета и не е типична само за куиър средите, както на други места. "Спартакус“ в София и Варна, "Калигула“ в Пловдив, "Оскар Уайлд“ и "Александър“ във Варна не са просто "гей барове“: в тях ходят и хетеросексуални хора, а самата общност на посетителите на клуба е допълнително създавана от избора на фейс-контрола на входа, който преценява дали външния вид подхожда на куиър и драг атмосферата в бара, без непременно да визира сексуалността на всеки един от посетителите. Екстравагантните и често преувеличени превъплъщения в другия пол са високо ценени и включени. Поради това включване сцената е силно вдъхновяваща за поколенията художници и културни дейци, започнали своята кариера през 90-те, и поставя началото на художествено изразяване и начин на живот със своето влияние и днес.
В архива и изложбата на София куиър форум тази година ще бъдат представени документални фото и видео материали на драг кралици, участвали в програмата на легендарни клубни сцени. Материалите ще бъдат съпроводени от серия интервюта с кралиците, както и с театрални режисьори и артисти, които показват изключително силното влияние на тази клубна среда върху театъра, музиката, телевизията, модата и лайфстайл изданията от 90-те. Форумът ще проследи и връзката на този феномен с по-новите явления в тази област като Куиър въртележка, House of Diva Station и House of Benediction.
Завръщане към традициите
По време на София куиър форум драг пърформансът ще бъде поставен в исторически контекст. Темата за преобличането е била винаги актуална и присъства в много разнообразни пластове на българската култура от векове. Примери са народните традиции на преобличане на мъже като жени и на жени като мъже от времето на траките, уникални за нашата страна и почти непредставени в съседните на нас култури. Тези традиции продължават да присъстват широко в българския фолклор и в религиозните обреди, като обичаите по време на Бабинден, ритуалът совойница, кукерските празници и др. Подобни ритуали и тяхното сравнително разглеждане с днешния ден отразяват не само пластичността на човешката сексуалност, но и поливалентността на половите роли в обществото.
Това издание на СКФ е подкрепено от програма “Публики” на Национален фонд Култура. Изложбата може да видите в Галерия Структура до 5 февруари.
Още РеAкция
-
Защо Aни Лейбовиц преследва Анри Картие-Бресон
Лейбовиц е част от артистите, влезли в ролята на гост-куратори на изложба, посветена на го...
-
Паоло Роверси и неговата Ода за Рей Кавакубо
Предстои изложба, честваща дългогодишното приятелство между двамата артисти.
-
Ангелът плаче за теб
Христо Мутафчиев представя моноспектакъл от Стефан Цанев в Народния театър.