Неудобни разговори с чернокож

Еманюъл Ахо с писмо, което всички трябва да прочетем следвaщия път, в който се запитаме какъв е проблемът с расизма през 21 век.

Еманюъл Ахо (Emmanuel Acho) е чернокож американски футболист, играл за Cleveland Browns, Philadelphia Eagled, New York Giants, a в момента се занимава с анализи в ESPN. Съвсем скоро пусна в социалните мрежи първа част от своите “Неудобни разговори с чернокож”. Вдъхновен от това колко много бели хора му пишат с въпроси относно проблемите с расизма, той решава да отговори публично на тях, вярвайки, че най-важното е това да бъдем осведомени, за да може през знанието да стигнем до пълно разбиране и емпатия. Ето какво има да ни каже.

Скъпи бели хора, 

Добре дошли в първия неудобен разговор с чернокож. Надявам се да последват още. В целия този хаос, който изживяваме в момента, страшно много от вас се свързаха с мен. Под “вас” имам предвид “бели хора”. Не спирате да ме питате как да помогнете, как да се присъедините, как да ни окажете подкрепа. Затова реших да създам нещо за вас…

За да подкрепите хората, които изглеждат като мен, трябва да бъдете напълно информирани и осведомени, за да съумеете да почувствате цялостното усещане за болка. По този начин бихте могли да разберете напълно за какво иде реч. Твърдо съм убеден, че ако белият човек е проблемът ти, то белият човек е и решението ти. Правя това за вас, мои бели братя и сестри, за да стигнете до по-вiсоко ниво на разбиране, което да доведе до по-високо ниво на съчувствие и заедно да стигнем до промяната.

Гледайте на този разговор като на безопасна зона, в която да получите всички отговори, които търсите. 

Един от най-често задаваните въпроси е: “Еманюъл, защо се бунтувате? Разбираме протестите, но защо е нужно да се стига до бунтове?” И ще отговоря така: 

Твърди се, че бунтът е езикът на онези, чиито гласове никой не чува. В продължение на толкова много години чернокожите се опитват да протестират мирно… Помним протестите от 1965 г., както и маршовете от Селма до Монтгомъри. Нищо от това обаче не проработи. След това през 2016 г. всички говориха за Колин Каперник и неговото падане на едно коляно, което постепенно доведе действията ни до символ на развят флаг, което никога не е било целта. Това, което той искаше да направи, е хората да осъзнаят проблема със социалната справедливост. Отново не проработи. И сега… сега виждаме бунтовници. Стигна се дотук, защото тъмнокожите и наранените хора се опитват да привлекат вниманието на потисника. Искат да посочат именно проблема с потисничеството. 

Преди няколко дни карах колело край Остинското езеро. Приблизително 15 метра пред мен имаше бяло момиче, което също беше на своя велосипед и извиках “Ляво!”, за да ме чуе, да знае, че съм зад нея и да се премести така, че да избегнем сблъсък и да има място и за двамата. Приближих на 10 метра и викнах по-силно: “Ляво!”, защото тя продължаваше да не се отмества от пътя си. Когато помежду ни оставаха само 5 м. вече се наложи да повиша гласа си и да изкрещя: “Ляво!”, за да съм сигурен, че този път ще ме чуе и за да избегнем сблъсъка. Продължавах да викам, без тя да ме чува, и в крайна сметка се сблъскахме. Нямах намерението това да се случи и правех всичко възможно да го избегна, но се оказа, че е била със слушалки изобщо не ме е чувала, следователно не е предприела действие. Вярвам, че същото нещо се случва в момента с гласовете на чернокожите. 

През 1960 г. викахме, че сме потиснати, но нищо не се промени. Затова след това отново крещяхме, че сме потиснати и пак не последва нищо… поради тази липса на промяна в момента всички сме свидетели на катастрофалния сблъсък, който се случва в Америка. Не подкрепям актовете на агресивен бунт, сигурен съм, че и вие сте против тях, защото в известна степен всички, които негодуват шумно и агресивно, сякаш изгарят своите домове. Ако се замислите за петте фази на мъката, ще видите, че винаги се стига до фазата, наречена гняв. Много често емоциите не могат да бъдат контролирани и индивидът не знае как да ги изразява. Когато бях малък, помня как реагира майка ми при смъртта на сестра си. Крещеше и викаше. Излязох от стаята си и я видях как сама се блъска в стената. Попитах уплашено какво се е случило. Баща ми ми отговори, че сестрата на мама е починала. Мислейки за този случай днес, си давам сметка, че ако се хвърлиш срещу стената, няма да промениш нищо. Дори по-лошо. Ще нараниш себе си. Но понякога, когато страдаш и си наранен, не знаеш как да изразиш тези чувства… 

Друг въпрос, който много често ми задават моите бели приятели е: “Защо мислиш, съществува т.нар. привилегия на белите?” Ето какво им отговарям:

Ако аз и вие сме на надбягване и при старта вие започвате да тичате, а мен за първите 200 метра ме спират, това означава, че вие имате 200 метра преднина. Единственият начин да се изравним е, вие да спрете и да ме изчакате. В противен случай аз някак си трябва да се опитам да наваксам пропуснатото и да ви достигна. Да достигна себе си. Нали разбирате? Това, което се случва в Америка, е че ми е казано: “Ок, Еманюъл, свободен си да тичаш” и всички наоколо се държат така, сякаш надпреватата е напълно честна. Но това, което е невидимо, е фактът, че на тъмнокожите хора са им били отнемани първите 200 метра в продължение на стотици години. И когато през 1960 г. ни казаха: “Хайде, влизайте в надпреварата”, това не беше честна игра.

LBJ най-добре го каза: “Не можеш да държиш в окови някого в продължение на стотици години, след това да го пуснеш да се надпреварва свободно с останалите и да вярваш, че това, което ти си направил, е акт на справедливост.” Привилегията на белите се изразява в това, че имате своите 200 метра преднина в продължение на дълги векове на системен расизъм.

Разбира се, никой не казва, че вашите животи не са трудни… Казваме това, че трудностите ви не са породени от цвета на кожата ви. 

Живея в Остин, Тексас. Знаете ли, че всеки път, когато слизам от колата, за да проверя пощенската кутия, но по пътя виждам бяла жена да се отправя в същата посока, съвсем съзнателно оставам в колата, за да не ме сметне за заплаха. Ако съм в асансьор с бял човек, винаги натискам бутона пръв и слизам пръв, за да не ме помислят за потенциален насилник. Защото знам, че белотата често се използва като оръжие. Видяхме този пример и миналата седмица, когато Ейми Купър повика полиция в Сентръл Парк, защото чернокож й направил забележка да не разхожда кучето си без каишка. А той се е обърнал към нея, за да й спести неприятности, тъй като разкождането на куче без каишка е нелегално. В обаждането си до полицията тя казва: “Има черен мъж, който застрашава живота ми”. Толкова много хора бяхме разстроени от този случай. У мен това извика спомен за 1955 г., когато 14 годишният Емет Тил е убит от двама бели, защото жена пуснала фалшив сигнал, че момчето флиртувало с нея. През 2017 г. отново се заговори за този случай, но тогава, през 1956 г., на двамата бели им се размина. И това е привилегията на белите. Да използваш цвета на кожата си като оръжие и да имаш способността да живееш, без да тормозиш съзнанието си. Защото аз, като чернокож, трябва да преценявам и калкулирам абсолютно всяко действие, което предприемам и правя това всяка една секунда, в която съм извън дома си. 

Друг въпрос, който получавам е “Защо тъмнокожите могат да използват думата, започваща с “н”, а белите не могат да се обръщат към нас по този начин?” Ако вие не сте си задавали този въпрос, то вашите деца със сигурност са се питали. Самият аз трябваше да направя проучване по темата, за да се осведомя максимално. И ето какво мога да ви кажа:

Думата, която започва с “н” е синоним на потисничество, екзекуция и подчинение. Толкова дълго време сме били третирани само като роби на господарите си, че въпросната дума олицетворява именно това отношение. Когато чуем белите да ни наричат по този начин, имаме интуитивна реакция, която ни напомня за болката на предците ни. А ние взехме понятието, което символизира омраза, и помежду си го превърнахме в любов. И лично аз смятам, че белите хора, не само, че не бива да използвате тази дума, но дори не бива да имате желанието да я употребявате, без значение дали цитирате рап песен или филм, защото тази дума в нашето съзнание е символ на онова, което сме преживели. Един от лидерите на аболиционизма Фредерик Дългас обръща внимание на това, което чул от господаря си, а именно че: “Четенето и ученето биха разглезили един н…., защото, запомнете, че те не са нищо повече от служители на своите господари.” Толкова години сме страдали и сме били ограничавани, че е болезнено. За да не се ограничаваме и в речта си, можем помежду си да използваме думата, когато говорим със свои черни събратя. 

Друг въпрос, който често получавам е: “Защо толкова ви пука, когато белите извършват нарушения спрямо черните, а не сте загрижени за черните, извършващи злодеяния спрямо черните”. 

Не става дума за това, че не ни пука, когато черни извършват престъпления спрямо черни. Когато това се случи, нарушителят отива в затвора. А белите насилници винаги се разминават и е цяло чудо, ако дори и за малко се озоват в ареста. Ахмуд Арбери беше тъмнокож, убит от двама бели в Джорджия. Два месеца по-късно убийците му бяха вкарани в ареста, но само защото се появи видео. Представете си какво щеше да стане, ако нямахме телефони. Всички престъпления сами по себе си са ужасни. Бели убиват бели, черни убиват черни. Не става въпрос за това. Същият е случаят с въпроса “Защо трябва да казваме black lives matter, след като all lives matter”. Разбира се, че всички животи са от значение, но в момента тъмнокожите умират от ръката на белите. И аз не мога да помогна. Само вие, бели братя и сестри, можете да промените нещо. Защото единственият път към промяната е чрез осведоменост и състрадание.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още РеAкция