What's going on? Антъни Бурдейн и неговата музика...

Явно някой горе обича да прибира хората, без които никак не искаме да си представяме живота. Отиде си Антъни Бурдейн. Един от онези мъже, благодарение на които светът е по-цветен, по-готин, по-вкусен. Един от истинските пичове, които се намират все по-рядко. Които могат да те накарат да се влюбиш в храната, в безкрайните истории и в онзи специфичен ореол, който само бунтарите притежават. Имиджът му на лошо момче и маската, която е носил всеки ден през тези 61 златни години се пропукаха и никой не разбра защо... Антъни Бурдейн беше открит мъртъв в хотелската си стая преди часове. Сам... самотен. И навярно безнадеждно тъжен. Истинска машина отвън и крехка, чуплива душа отвътре. В едно от интервютата си Антъни споделя, че е бил сърдито, недоволно дете. А по-късно – щастлив мияч на чинии. Кога научава най-важните уроци в живота? Именно тогава.

Ако можех, щях да измия последните чинии от вечерята му, да му сипя питие и да го слушам. Да гледам как плаче, как се бори с демоните си, с чувството на вина, с ада, с целия катран, който понякога може да те залее. В най-обикновен слънчев ден. Слънчевите дни, празниците, онези неприятни моменти, в които се предполага и се очаква, че трябва да си щастлив, са най-опасните за тъжните хора. И в един такъв миг, разминаващ очакването с реалността, преди дни си замина и дизайнерката Кейт Спейд, която накара жените по света да се усмихват повече. И да вървят по-уверено. Дори когато им се плаче.

Единственото, което остава, е да се надявам, че всички стоят на една дълга маса. И ядат най-вкусната храна на света. Пее Марвин Гей. Жените носят красиви чанти и обувки от Кейт. Че предстои просто един прекрасен ден в Рая. За тях, за нас... за всички. С плейлиста на Антъни.

 

филип рот милош форман